Читаем Библиотекарите полностью

Вратата се отключи. Филип се бе проснал на леглото си, преди Уил да успее да влезе.

- Не мога да повярвам, че си зарязал борбата.

- Повярвай, истина е.

- Не ми се прави на интересен. Защо се отказа?

- Престана да ми харесва. Предпочитам да се боря с момичета.

- В това определено те бива.

Филип го изгледа наскърбено.

- Ти пък откъде знаеш?

Прав беше. Уил знаеше, защото Нанси му беше пращала по имейла статии от местния електронен вестник. Самият той никога не би си пъхал носа в неговите работи.

- Ако беше дошъл да учиш във Флорида, нямаше да пропусна нито една от тях.

- Значи вината е моя, че на практика двамата с мама се разделихте.

- Не съм казвал, че вината е твоя.

- Да бе.

- И не сме се разделяли. Това беше компромис. Знаеш как стоят нещата. Винаги си имал възможност да избереш Флорида.

- И да живея в лодката ти? Не, благодаря.

- Бих могъл да намеря нещо друго. И още съм склонен да го направя, когато майка ти реши да напусне.

- Какъв е смисълът? До девети февруари остава по-малко от година. Защо не ме оставиш да си карам, както си искам?

- А какво стана с това, които написа в есето си? Приказките, че трябва да имаме положителна нагласа, да живеем така, че всеки ден да си заслужава, да живеем най-пълноценно живота си?

Момчето му се усмихна снизходително.

- Това беше просто есе.

- Нима не вярваш в нещата, които си написал?

Филип не отговори.

- И не си вярвал в това, което си написал за мен?

Хлапето посочи тавана.

- Май си оставил водата пусната.

Нетпенът на Филип иззвъня. Той се прозя, намали музиката с жест на ръката и включи спикъра на устройството.

- Какво има?

- Покана за приятелство - отвърна машината със сладък роботски глас.

- Кой е?

- Хокбит41.

- Приеми. Дай ми снимка.

- Няма налични снимки.

Понечи да усили музиката, когато нетпенът иззвъня отново.

- Съобщение от Хокбит.

- Трябва да говоря с теб - каза устройството.

Филип замени женския глас с безполов. Не обичаше да използва собствения си глас, когато разговаряше с непознати. 101 правила за безопасност в мрежата.

- Чат - отвърна той. - И ти си?

- Хокбит - с маскиран глас отвърна нетпенът.

- Е, и какво? Познавам ли те?

- Още не.

- Но това е на път да се промени, така ли?

- Надявам се.

- XX или XY?

- Моля?

- Мъж или жена?

- Жена.

-Добре, спечели вниманието ми.

- Знаеш ли как да прокараш тунел?

- Разбира се. Ти не знаеш ли?

- Не.

- Не си падаш по техниката, а?

- Съжалявам.

- Защо ти е нужно това?

- Трябва да говоря с теб. Насаме.

- Това е насаме.

- Не, абсолютно насаме.

- Защо?

- Трябва ми помощта ти.

Филип се намръщи и реши да попита дали Хокбит не е някой шегобиец. Мрежата беше пълна с такива.

- Знаеш ли изобщо кой съм?

- Ти си Филип Пайпър, синът на Уил Пайпър. Прочетох есето ти. Ти си единственият човек на света, на когото мога да се доверя.


Директорът на ФБР Париш не изглеждаше добре и в добрите си дни, но днес беше особено мрачен и изпит. Нанси пристъпи към бюрото му предпазливо, сякаш приближаваше мястото на току-що станала катастрофа, подготвяйки се за шока от внезапно потръпване на нечий крак.

- Говори - рече той. - За бога, кажи ми някаква добра новина.

Тя седна, сложи крак върху крак и отвори бележника си. Забеляза как погледът му се плъзна към бедрата ѝ, но го пренебрегна. Беше свикнала с това, макар да знаеше, че ако сбърка да го спомене пред Уил, той щеше да му набие канчето. Уил беше от старата школа. Онова, което беше добро за гъсока, не прилягаше на гъските.

- Вчера бяха открити още осем картички. Така общият им брой става трийсет и шест.

Париш разтърка сълзящите си очи и се загледа навън към Пенсилвания Авеню.

- Казах добра новина.

- Е, може да се нарече добра новина фактът, че засичат около една четвърт от тях в пощенските клонове, така че някои от набелязаните не ги получават. В последно време количеството традиционна поща намалява.

- Ура - саркастично отвърна той.

- Новата пратка картички отговаря на цялостния модел. Печатът им е отпреди три дни и са минали през пощенския клон Вилидж на Варик Стрийт в Ню Йорк. Това означава, че може да са били пуснати в някоя от пощенските кутии на улицата, които са общо двайсет и една. Това е седмият пощенски клон, използван от подателя, което означава, че е в движение. Проверяваме записите от камерите, разбира се, но както можете да си представите, количеството информация е огромно, така че не ми се вярва да открием евентуален заподозрян.

- Ами адресите?

- И тук моделът е същият. Около една трета от адресите са стари. Получателите са се нанесли там през последните десет години или повече.

- Какво може да означава това?

- Както знаете, имаме съдействието на Зона 51 по случая. Те смятат, че виновникът използва някакъв стар вариант на базата данни, която е била актуална преди двайсетина години.

- Откога Франк Лим работи там?

- От двайсет и шест години.

- Значи е възможно да е откраднал базата преди време и да е изчаквал до този момент.

- Възможно е.

Париш сключи ръце зад врата си.

- Не ми се струваш особено убедена.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Утес чайки
Утес чайки

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР ГЕРМАНИИ № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные почти на 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999–2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Несколько пропавших девушек, мертвое тело у горных болот – и ни единого следа… Этот роман – беспощадный, коварный, загадочный – продолжение мирового бестселлера Шарлотты Линк «Обманутая».Тело 14-летней Саскии Моррис, бесследно исчезнувшей год назад на севере Англии, обнаружено на пустоши у горных болот. Вскоре после этого пропадает еще одна девушка, по имени Амели. Полиция Скарборо поднята по тревоге. Что это – дело рук одного и того же серийного преступника? Становится известно еще об одном исчезновении девушки, еще раньше, – ее так и не нашли. СМИ тут же заговорили об Убийце с пустошей, что усилило давление на полицейских.Сержант Кейт Линвилл из Скотланд-Ярда также находится в этом районе, но не по службе – пытается продать дом своих родителей. Случайно она знакомится с отчаявшейся семьей Амели – и, не в силах остаться в стороне, начинает независимое расследование. Но Кейт еще не представляет, с какой жутью ей предстоит столкнуться. Под угрозой ее рассудок – и сама жизнь…«Линк вновь позволяет нам заглянуть глубоко в человеческие бездны». – Kronen Zeitung«И снова настоящий восторг из-под пера королевы криминального жанра Шарлотты Линк». – Hannoversche Allgemeine Zeitung«Шарлотта Линк – одна из немногих мировых литературных звезд из Германии». – Berliner Zeitung«Отличный, коварный, глубокий, сложный роман». – Brigitte«Шарлотте Линк снова удалось выстроить очень сложную, но связную историю, которая едва ли может быть превзойдена по уровню напряжения». – Hamburger Morgenpost«Королева саспенса». – BUNTE«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер