Библиотекарите

Момичетата бързо се сприятелиха, свързани от явно общата си съдба. За тях манастирът беше целият свят, а той се оказа странно и неразбираемо място. Мъчеха се да проумеят йерархията и работата на обитателите му. Знаеха, че има пивоварна, но кой монах беше пи-воварът? Знаеха, че има лечебница, но кой беше лечителят? Измислиха си игра и се опитваха да познаят кой с какво се занимава и когато оставаха без строгия надзор на сестра Джоузефин или на готвачката, се промъкваха за няколко минути навън, за да проследят един или друг.

По време на тези приключения момичетата откриха две постройки в комплекса, които им се сториха особено любопитни.

В другия край на манастира, зад монашеското гробище, имаше проста постройка с размерите на малък параклис, долепена до дълга сграда без прозорци. Веднъж бяха видели как там спира каруца с месо, зеленчуци и зърно.

- Явно има и кухня - предположи Клариса.

- Сигурно там работят други момичета - отвърна Елизабет. - Спестяват ни работата.

Другата странна постройка, която привлече вниманието им, се намираше недалеч от параклиса и дългата сграда. Приличаше на малко копие на женското спално, построено от варовик с редица еднакви квадратни прозорчета и комини в двата края. При една от експедициите си забелязаха нещо, което изпълни Клариса с бурна смесица от възхищение и страх. Фей, момичето с топчестия нос, което беше изчезнало месеци по-рано, вървеше от малкото спално към клозета зад него. Нямаше съмнение - беше бременна. Коремът ѝ бе огромен.

Как беше възможно момиче да забременее в манастир?

Онази нощ Клариса остана да лежи будна на сламеника си, а от главата ѝ не излизаше споменът за сестра Джоузефин, оглеждаща голите ѝ бедра.

Какво ѝ беше определила съдбата?

Отговорът на този въпрос дойде скоро.

В един слънчев юнски ден, един от най-хубавите, които беше виждала Клариса, изпълнен с уханието на диви цветя и бръмченето на оранжеви пчели, сестра Джоузефин отиде при нея по време на сутрешното миене и ѝ каза да си събере нещата.

Докато я отвеждаха, погледът ѝ срещна този на Елизабет. Двете се сбогуваха безмълвно с треперещи устни. Клариса нямаше представа дали ще види отново приятелката си.

Не беше особено изненадана, когато сестра Джоузефин я поведе право към малкото спално в края на манастира.

Въздухът вътре беше застоял. Прозорците и вратите бяха затворени заради вятъра. Имаше централен коридор и отделни килии от двете му страни.

Стори ѝ се, че чува бебешки плач някъде отпред, но той продължи съвсем кратко. Последва го тих глас на момиче. Дали беше Фей с едрия кокал, която беше видяла бременна?

- Какво е това място, сестро? - боязливо запита Клариса.

- Това не е твоя работа, дете - прозвуча отговорът. - Когато му дойде времето, ще научиш каквото е необходимо. Дотогава трябва само да слушаш и да се държиш прилично.

- Да, сестро - тихо изписука тя като мишле. Беше въведена в малко помещение с легло, нощна масичка и няколко глинени съда.

- Но тук има само едно легло, сестро! - възкликна тя.

- Няма да е нужно да го делиш с някого, Клариса. То е само за теб.

- Имам собствена стая? - невярващо попита тя.

- Трябва да благодариш на Бог за този дар, дете.

- В кухнята ли ще работя?

- Не.

- А тогава какво ще правя?

- Ще се молиш и ще медитираш. Сега това ти е работата.

- В катедралата ли ще го правя?

- Не. Ще се молиш сама, тук.

- Има ли други като мен?

- Стига въпроси! Сестра Хейзъл ще ти носи храна и напитки. Тя ще бъде твоя наставница. Прави каквото ти каже и не я разочаровай.

Сестра Хейзъл беше яка монахиня с широки рамене и косми, които растяха на странни места по лицето ѝ. Вършеше всичко бързо и ясно даде да се разбере, че очаква Клариса да изпълнява нарежданията ѝ съвестно и без оплаквания. Тя имаше пълната власт и тук нямаше места за глупости. Правилата бяха прости - никакво сприятеляване с другите момичета. Хранене само в килията, всичко трябва да се изяде до последния залък. Сутрешното измиване да бъде пълно и бързо. Незабавно да съобщава кога е дошъл мензисът ѝ. Единственото ѝ излизане навън щеше да бъде до клозета. Трябваше да се моли усърдно. И на последно място, сестра Хейзъл не търпеше празни въпроси.

За Клариса последва дълъг и скучен период на самота. Правеше всичко по силите си да се моли, но си спомняше само няколко химна и молитви от началото до края. Беше затворник в килията си, но пък храната бе в изобилие и леглото беше удобно. Напрягаше слух да чуе гласове от другите килии и при посещенията до клозета се опитваше да надникне през тъмните прозорчета. Знаеше със сигурност едно нещо - някъде нататък по коридора имаше бебе. Ясно чуваше плача му от време на време.

Когато мензисът ѝ дойде, Клариса съвестно съобщи на сестра Хейзъл, която като че ли остана доволна от новината. Две седмици по-късно животът ѝ се промени напълно.

В уречения ден сестра Хейзъл пристигна след закуска и се извиси над нея.

- Днес е най-важният ден от живота ти, дете. Господ те е призовал за висша цел и тя ще бъде изпълнена сега. Ще те отведа в една част от манастира, за която знаят малцина призвани.