Библиотекарите

- Погледни ме! - заповяда монахинята. - Не се обръщай.

Някой стоеше зад нея.

Не можеше да се подчини. Обърна се и на трептящата светлина видя безизразното лице на стареца. Изираше се в нея с лъскавите си зелени очи.

- Нямаш представа колко си благословена, момиче - изсъска сестра Сейблин. - Това не е обикновен писар. Той е Тит, най-почитаемият, най-плодотворният. През всичките ми години тук нито веднъж не е избирал момиче. Ти ще му бъдеш първата! Изпълни добре дълга си.

„Дългът ми! - помисли си Клариса. - Господи, помогни ми!"

Старецът застена тихо и започна да се гали.

- Вдигни дрехата си - извика сестра Сейблин. - И се наведи напред. Веднага!

Жалкият ѝ къс живот профуча през ума ѝ. Ако побегнете, къде щеше да иде? Нямаше към кого да се обърне за помощ, нямаше къде да се скрие, нямаше нито пари, нито приятели. Можеше да направи само едно нещо.

Хвана полите на дрехата и ги вдигна до кръста си.

- Добре, а сега се наведи към мен.

Усети натиск в слабините, последван от рязка болка, когато девствеността ѝ бе отнета. Беше израснала на село и бе виждала разгонени животни. Знаеше за тези неща. Чувстваше се като овца, на която се е качил овен. Затвори очи, стисна зъби и си заповтаря наум:

„Ще имам бебе. Ще имам бебе".

Не продължи дълго. Пъшкането на стареца достигна връхната си точка и след като свърши, той незабавно се дръпна и се затътри към залата.

- А сега се изправи - нареди сестра Сейблин.

Клариса примигна, за да махне солените сълзи, изправи се и остави дрехата ѝ да падне до глезените.

- Готово. Извърши дълга си, при това добре. Сега ще те отведа в спалното. Три дни ще лежиш по гръб с вдигнати колене. За всичките ти нужди ще се грижи сестра Хейзъл.

- Ще имам ли бебе? - жално попита Клариса.

- Ще имаш! - отвърна сестра Сейблин. - Много специално бебе.

10.

Адреналинът прогони умората на Уил. Седеше напрегнат и скован до Ани, която караше наетата кола на юг към Пин. Нощта беше безлунна. Автомобилът им беше единствен по тесния път. Дългите светлини осветяваха единствено жив плет, каменни стени суха зидария и от време на време по някоя самотна, тънеща в мрак селска къща от варовик.

Ани се помъчи да скрие прозявката си. Това му каза много неща. Не се беше посветила на задачата. Нямаше живеца, който имаше той като новобранец. Нито пламъка в очите, когато Нанси работеше по някой случай. Може би просто си беше такава. Може би такова бе цялото младо поколение. Може пък да беше и от гибелния ефект на Хоризонта. Не му пукаше. Синът му беше някъде там, в мастилената пустош, изложен на опасност. И Уил искаше пълна всеотдайност от всички, натоварени да го издирят.

- Колко още ни остава? - попита той.

- Не много. Търся колата на полицай Уилсън. Би трябвало вече да е на мястото.

Уил се беше обадил на Нанси и ѝ бе препратил съобщението на Филип. Тя беше останала до късно на работното си място и незабавно откри координатите на сигнала на сателитната карта.

- Селски район - каза му тя. - Наоколо няма много постройки. Уил, какво търси там, по дяволите?

- Иска ми се да знаех, Нанс. Във файловете ти има ли някаква терористична група на име „Библиотекарите"?

Чу я как дава гласови команди на компютъра си.

- Няма - отвърна накрая тя.

- Може да са нови. Името адски ме тревожи.

Беше доловил осезаемия страх в гласа ѝ. Нанси беше на първо място майка.

- Мен също - рече тя. - Може да е нещо пряко свързано с Хоризонта. Възможно е връзката на Филип с теб да го е направила някаква символична мишена.

- Есето му беше из цялата мрежа - каза Уил.

- Да, така е.

- Има ли някакъв шанс това да е свързано по някакъв начин с китайския случай?

- Не искам да изключвам нищо. Париш отстъпи. Успях да се отърва от пътуването до Китай. Да опитам ли да си издействам разрешение и да дойда в Англия?

- Не, стой там. В случай че се наложи да свършиш някои неща във Вашингтон, които няма да можеш оттук. Нямам доверие на МИ-5. Дадоха ми момиче, което е горе-долу на годините на Фил.

Последва пауза. Уил знаеше какво си мисли Нанси, но беше сигурен, че при тези обстоятелства няма да го попита дали е красива.

- Уил, намери го и го върни у дома - каза вместо това тя. - И слушай, грижи се за това твое глупаво сърце.

Колата на полицай Уилсън се появи отпред в тъмното със запалени светлини в купето. Ани намали и спря зад него. Срещнаха се навън в мразовитата нощ.

Уилсън посочи към мрака.

- Доста е хладно за разходки из долината, а?

- В такъв случай да го намерим по-скоро - решително рече Уил. - Много ли са къщите наоколо?

Уилсън имаше полицейски модел нетпен. Екранът му беше развит и показваше топографска карта, на която бе отбелязано положението на сигнала на Филип.

- Колко далеч се намира? - попита Ани.

- На малко повече от километър. Ужасно е тъмно. Съжалявам, но имам само един фенер, така че ако нямате, ще се наложи да се движим в пакет.