Библиотекарите

Онези монаси от миналото създали свещения Орден на имената, който се грижел Октавус да върши делото си, без да му се пречи. Давали на момчето пера и мастило и съшивали изписаните листа в свещени книги. Разказа им как, когато възмъжал, Октавус насилил една млада послушница и тя забременяла от него. В резултат от това сношаване се родило друго бледо и нямо рижо момче със същите способности.

Лайтбърн слушаха като омагьосани как брат Вартоломей описва непрекъснатата поредица неми писари, скърцащи с перата от стари времена до последния ден на Клариса във Вектис. Монахът им разказа, че прекарвали целия си живот в подземна зала, изкопана в скалите на острова, където съвестно записвали имената на онези, които щели да се родят - Natus, и онези, които ще умрат - Mors, след стотици години. Имена, записвани на английски, франкски, мавърски, еврейски, китайски и с всякакви други знаци. Писарите работели така, сякаш били един ум и една ръка. Никога не повтаряли написаното от другите и трудът им бил постоянен поток векове наред, който създал огромна библиотека от книги, обхващащи всички години от 777 до деветия ден на февруари 2027 г. И Вартоломей им разказа още, че собственият му живот също е преминал в служба, предимно под земята, тъй като задачата му била да наглежда този свят скрипторий.

Разказа им, че Клариса също е една от многото специални слугини на Ордена на имената, здравите и скромни момичета, избрани да родят следващото поколение писари.

- Но ти се оказа единствена по рода си, нали? - рече монахът. В думите му нямаше злоба и Клариса изпита облекчение, че не я мъмрят. - Може би огнената ти природа е била причината Тит Достопочтени да избере теб. Ти си единственото момиче, което е избягало, преди да роди детето си. И това твое действие, скъпо дете, доведе до края на Библиотеката.

Разказа им за ужасните събития от 9 януари 1297 г., когато всички писари, възрастни и момчета, сграбчили перата си и ги забили дълбоко в очите си, умирайки от мъчителна смърт по масите и пода на скриптория. Разказа им как е обикалял от писалище на писалище, за да събере последните страници, и как всяка една завършвала с едни и същи думи - Finis Dierum, Край на дните. Всички писари работели върху имената за 9 февруари 2027 г., ден от далечното бъдеще.

- Това ли е денят, когато ще настъпи краят на света, отче? - попита Чарлз Лайтбърн.

- Такова беше моето мнение и мнението на учените ми колеги. Докато не научихме, че Клариса е избягала с бебето си. Това ни накара да се усъмним. Нашият абат Болдуин не промени убеждението си, че писарите са засвидетелствали деня на унищожението, но прио-рът ни Феликс и аз самият си мислим, че, не е така. Възможно е те да не са отбелязали Края на дните за човечеството, а края на собствените си дни като дълга поредица писари, родени във Вектис, която е била прекъсната от действията на Клариса.

Клариса се разрида сърцераздирателно.

- Не, милото ми момиче, не плачи - утеши я Вартоломей. - Нямало е откъде да го знаеш. И ако ние oт Ордена на имената сме научили нещо, то е, че всичко се случва, защото Бог е повелил да стане така.

- Какво ще стане сега? - попита башата на Клариса.

- Болдуин нареди на Феликс да унищожи Библиотеката с огън, защото изрази мнение, че човечеството още не е готово да научи тайните ѝ. Феликс обаче не беше на същото мнение. Той срина параклиса над подземните зали, но се погрижи да не предаде на огъня самите книги. Лично аз смятам, че Библиотеката е оцеляла, макар да не мога да бъда сигурен. През месеците и годините след нещастието духът на обителта отслабна и някои монаси и монахини напуснаха острова, за да отидат в други манастири. У мен пък се зароди идея, която започна да расте като бебето, което е растяло вътре в теб, Клариса. Аз съм стар, много стар, и ми остава малко време, но трябваше да зная. Трябваше да зная! Оцеляла ли си? Детето ти оцеляло ли е? Библиотеката ще продължи ли да съществува? Реших преди да стана твърде слаб, за да предприема подобно пътуване, да напусна прескъпото си убежище на острова и да поема по пътя към дома ти, за да видя дали ти и синът ти сте живи. И ето ме тук. В топлото лоно на семейството ти, със съзнанието, че Бог ме доведе тук с определена цел.

- Каква цел? - попита Клариса.

- Да почета Божията воля, добри хора - отвърна Вартоломей със сълзи в очите. - Да ви помоля да ми помогнете да продължа Божието дело. Да възстановя Ордена на имената. Да може Библиотеката да продължи!

Вартоломей живя още две години. По време на престоя си в Пин той научи семейство Лайтбърн на много неща.

Показа им как да приготвят мастило от сажди, примесени със смола. Научи ги да изработват писци от гъши пера. Запозна ги с изкуството на създаването на пергамент от избелена и опъната агнешка кожа и как да съшиват листата в книга. Показа им и как да изкопаят варовика под къщата си, за да създадат тайна зала за скриптория.