Библиотекарите

Удари невидим гонг и иззад една завеса се появи Дашууд. Беше облечен в епископско расо с червена митра, кацнала на голямата му глава.

- Добре дошли, братя! Добре дошли! Мина много време от последното ни събиране. Както винаги, специални поздрави на дванайсетте ни старши монаси, с които вече се срещнах днес следобед, за да обсъдим делата на ордена.

Франклин се огледа и забеляза, че дузина от присъстващите бяха с червени пояси вместо с простите конопени. Сред тях беше и Сандуич.

- Решихме тази вечер да приемем нов монах в нашия достоен орден - продължи Дашууд. - Представям ви брат Бенджамин Франклин, наш виден гост от Филаделфия.

Франклин се поклони смирено.

- Нямах представа в какво съм се замесил - призна той на едрия мъж до себе си.

- Няма да останеш разочарован, братко - цинично се ухили онзи.

- Елате, братя! - извика Дашууд. - Вечерта започва!

С тези думи той поведе групата навън към горичка, украсена с класически статуи в неприлични пози. Франклин спря пред бога на похотта Хермес, който държеше вместо тояга фалос с червен връх. Вгледа се през очилата си и тихо се изкиска на надписа върху постамента: Peni tente nоn penitenti

- корав, а не окаян.

Оттатък горичката в отслабващата светлина на вечерта се виждаше фасадата на пародия на готическа църква от кремък и варовик. Над централната арка беше изписано мотото на ордена: FAY СЕ QUE VOUDRAS - прави каквото искаш; Франклин го прие като потвърждение за интересните изживявания, които ги очакваха.

Фасадата всъщност бе вход към серия естествени пещери и проходи, разкрасени от Дашууд през годините. Варовиковите стени на лабиринта бяха оформени в арки. Имаше издълбани величествени зали. Един естествен воден канал бе допълнително разширен и кръстен Стикс.

Пътят им се осветяваше от свещи, но Франклин едва ли щеше да се изгуби, тъй като бе нужно просто да следва брата пред себе си. Когато се озова в огромна зала с димящи факли и украсена с причудливи шантави лица, изваяни в меката скала, Франклин видя дълга банкетна маса, стенеща под тежестта на печени меса, пайове и всякакви деликатеси. Погледна нагоре и с изумление се взря в голяма фреска, имитираща класически теми, но с най-порнографската група образи, които бе виждал някога.

Дашууд се настани начело на масата, заобиколен от двете страни от старшите монаси. След това по-нисшите бяха поканени да заемат местата си.

- Доведете монахините! - разпореди се Дашууд.

Франклин се беше съсредоточил върху едно превъзходно димящо агнешко бутче, но бе принуден да откъсне поглед от него, когато близо три дузини млади жени изпълниха залата с присъствието си. Всички бяха облечени в черните раса на монахини, но косите им се спускаха свободно, а дрехите им имаха дълги цепки, разкриващи от време на време кремави бедра. Монахините започнаха да наливат вино и да шепнат провокативни думи в ушите на монасите, най-вече обещания за наказания заради пороците им. Франклин предположи, че са местни момичета, принудени от несгодата да търгуват с телата си, но един от сътрапезниците му каза, че много от тях били докарани от Лондон специално за случая.

След най-разгулната вечеря, в която бе участвал някога, групата продължи по серия коридори към друга голяма зала, доста по-слабо осветена. Личеше си, че помещението имитира нещо като манастир, имаше си дори скамейки и олтар.

Лорд Сандуич, който се обръщаше към Дашууд с „абате", го призова да започне месата и насред всеобщото хихикане и подмятания Дашууд изнесе пиянска версия на латинска литургия, доукрасена с непристойни забележки и намеци. Събралите се монаси, чието внимание вече бе раздвоено между Дашууд и прегръщащите ги монахини, ставаха все по-шумни и по-шумни в отговорите си и започнаха открито да призовават дявола. И когато атмосферата се разгорещи съвсем, Дашууд дръпна някакво скрито въже, свързано с макара за капака на голям сандък, намиращ се до стола на Сандуич.

От сандъка изскочи бръщолевещ и вряскащ песоглавец¹⁴¹

, който се изкатери върху главата на Сандуич и препусна като луд сред виещите монаси, които или изпаднаха в истеричен смях като Франклин, или се свиваха от страх, сякаш бяха видели наистина самия Сатана.

Появата на черното създание в мрачната червеникава атмосфера на залата, уж призовано от самите присъстващи, стресна толкова силно Сандуич, че той изгуби контрол върху пикочния си мехур и избяга с крясъци от залата. Нужна беше намесата на няколко братя, за да го върнат, а една от монахините беше пратена да донесе парцал, за да замаже доказателствата за страхливостта му.

Когато редът най-сетне бе възстановен, Дашууд заяви, че черната меса е приключила, и след като повтори мотото „Fay се que voudras!”, нощта продължи по очаквания начин. Франклин се озова в компанията на хубавичка монахиня с гарвановочерна коса и гладка кожа, която го попита дали няма да ѝ направи компания на канапето в една от съседните зали.

- Желаете ли урок по катехизис? - пиянски я попита Франклин.

- Какво е това? - попита момичето.

- Ако не, можем да обсъдим теориите за електричеството.