Библиотекарите

- Ще бъдат затворени някъде. Хората ще идват и ще ги гледат, все едно са животни в зоопарк. Не мога да понеса тази мисъл.

- В такъв случай трябва да направим нещо. Да овладеем ситуацията, преди да е станало късно.

- Нищо не можем да направим - отчаяно рече тя.

- Напротив, можем - каза Уил. - Позволи ми да ви помогна.

Кени и хората му се бяха сгушили в храсталаците във вечерния студ и наблюдаваха през оптичните мерници за нощно виждане развитието на полицейската акция. Тесният път беше задръстен от полицейски автомобили, линейки и голям команден микробус от полицейското управление на Къмбрия. Специален екип бе заел позиции, но Кени се присмя на тактиката им.

- Господи, вижте ги проклетите некадърници! Имат само двама стрелци на високи позиции зад фермата. Тази къща е непроницаема като херметически затворена подводница.

Харпър отвори пакет готова храна и попита шефа си дали е гладен.

- Какво е това? - попита Кени.

- Лайняна яхния - отвърна Харпър.

- Да, определено ще хапна, ама първо искам да се обадя. - Той пъхна слушалката в ухото си, даде гласова команда на нетпена си и когато се свърза, каза: - Обажда се Кени. Дайте ми адмирал Сейдж. Приоритет алфа.

- Каква е ситуацията? - попита Сейдж няколко секунди по-късно.

- Както изглежда, всички полицаи в радиус от двеста километра са се събрали тук заедно с братовчедите си. Следим ги, но засега няма развитие. Онези са се сврели на сигурно място в къщата. Има и типове от МИ-5, които щъкат наоколо и докладват през пет секунди на Лондон, но са оставили полицията да командва парада.

- Имаме ли потвърждение, че Пайпър е вътре?

- Не. Той обаче е вътре. Сигурен съм. Синът му също е там. И Лок, момичето от МИ-5, това вече е сигурно. Раниха шефа ѝ и го оставиха на пътя заедно с трупа на друг агент.

- И ти все още не знаеш какво става там? - с явно раздразнение попита Сейдж.

- Не, сър.

- Нищо ли не се споменава за библиотекари?

- Нищо. Имате ли да ми кажете нещо за ситуацията с китайците, адмирале?

- Продължават да дрънчат с оръжие. Дипломатическите канали са задръстени от приказки. Много пушек, много подпалени задници в Обединените нации.

- Разбрано - каза Кени. - Някакви промени по мисията ни?

- Не, само стойте настрана и продължете визуалното и електронното наблюдение. Докладвайте след два часа или по-рано, ако има някакво развитие. Край.

- Какво каза той? - попита Лопес.

- Да се спотайваме като мишки и да си отваряме очите на четири.

Харпър подаде на Кени пакет храна.

- Откъде е този тъп израз? - попита той. - Да се спотайваме като мишки? Една мишка може да вдигне адски много шум, ако си науми нещо.

- Може би е по-добре не мишки, а буболечки -предложи Лопес.

Кени задъвка яхнията си.

- Нямаш представа какъв невежа си, Лопес. Буболечките са най-шумните създания на тази планета. Знаеш ли, че една мъничка буболечка на име водомерка издава звук с мощност почти сто децибела? Вса едно на три метра от теб да профучи товарен влак. И знаеш ли как го правят?

Лопес не знаеше.

- Курът на буболечката е дебел колкото човешки косъм - горе-долу като твоя, Харпър - и тя го търка из някакви ръбове по корема си като лъжица по дъска за пране. И вдига адска гюрултия.

- Откъде ги знаеш тия дивотии, шефе? - поинтересува се Лопес.

Кени заби лъжица в яденето си.

- Нямам представа, Лопес. Просто ги знам.

- Сигурно много се гордееш с баша си - каза Ани на Филип.

Двамата бяха лежали в неловко мълчание един до друг, докато тя не се осмели да поеме инициативата.

- Да, предполагам - отвърна той.

- Чудила съм се какво ли е изживяването, нали разбираш. Да си дете на прочут родител. Моят баща е обикновен експерт счетоводител.

- Изобщо не съм се замислял.

- Така ли? Видях, че си спечелил съревнование за есе, в което той е главният герой.

Филип като че ли се смути.

- Беше след инфаркта му. Не знам защо го написах.

- Спокойно, не е нужно да ми обясняваш. Но може би ще ми кажеш защо дойде в Иоркшър? Как се стигна до това положение?

Преди той да отговори, Хейвън влезе в стаята, седна до Филип и изгледа намръщено Ани. Филип я побутна.

- Тя току-що ме попита защо съм дошъл.

- И ти каза ли ѝ? - поинтересува се Хейвън.

- Още не.

- Дойде, защото аз го помолих.

- Отдавна ли се познавате? - попита Ани.

- Не, прочетох есето му в училище.

- А, значи пак стигнахме до есето - отбеляза Ани. - И защо се свърза с него?

- Не е нужно да ѝ отговаряш - обади се Филип и изгледа лошо Ани.

- Защо ли имам чувството, че се натрапвам тук? - рече тя. — Ако ме освободиш, с удоволствие ще се дръпна и ще ви оставя да си гукате.

- Много смешно - отвърна Хейвън. - Ще ти кажа. Реших, че Филип може да помогне и да съобщи на света, че онези истории с Хоризонта са пълни глупости. Една моя съученичка се обеси от притеснения. Реших, че трябва да се направи нещо.

- Ако питаш мен, това е похвално, млада госпожице. Когато всичко приключи, ще се погрижа властите да научат за доброто, което си сторила.

Хейвън се разплака.

- Съжалявам, че те разстроих - притесни се Ани. - Аз...

- Защо просто не млъкнеш? - озъби ѝ се Филип. - Иска ми се да не беше тук.