Библиотекарите

- Дай заповед да отвърнат на огъня - хладнокръвно отвърна Рааб. - Аз ще се обадя на Министерството на отбраната, за да проверя какво става тук.

Адмирал Сейдж напълно откачи и се разкрещя по телефона. На Кени моментално му стана ясно, че шефът му няма представа за операцията.

- Явно британските военни се опитват да превземат фермата - извика Сейдж. - Само че не знам как са разбрали, освен ако не е имало изтичане от Пентагона. Министърът на отбраната в момента има среща с Генералния щаб, за да формулира план за действие и да го представи на президента.

Кени го прекъсна.

- Адмирале, преди минута видях как снайперисти свалиха четири ченгета. Мислите ли, че ще стрелят по собствените си хора?

- Ако не са те, тогава кой?

- Не зная, сър.

- Исусе Христе, Кени! Не ми казвай, че не знаеш! - изкрещя Сейдж. - Разбери! Трябва да се обадя на министъра. Звънни ми по-късно.

Даниъл Лайтбърн коленичи на пода на спалнята и леко дръпна завесата на прозореца, който гледаше назад. Синът му Ендрю запълзя по килима, докато не стигна до него.

- Идват ли?

Даниъл му направи знак да не вдига глава.

- Някой идва, но не са полицаи. Току-що видях как на едно ченге му отнесоха главата.

- Какво ще правим?

- Жените долу ли са?

- Да.

- Ти и аз ще защитаваме къщата. Ако дойдат, ще ги пратим по дяволите. Кийлън и Дъглас още са в плевнята, нали?

Ендрю кимна.

- Добре. Кучите синове слизат по склона, така че плевнята е добро място да им се види сметката. Страх ли те е, синко?

- Малко.

- А не трябва. Ако ни е дошло времето, дошло е. Проста работа.

Нанси и Грег се намираха на север от фермата Лайтбърн. когато започна стрелбата. Нанси дръпна Грег на студената трева и загледа с изумление как трасиращите куршуми се изсипват като порой от хълмовете. Двамата полицаи, които ги бяха върнали, паднаха покосени от снайперисти. По навик тя посегна към оръжието си, но него го нямаше.

Не можеше да разбере защо полицията се бави толкова и не отвръща на огъня, но заповедта явно беше дадена, защото изведнъж полицаите започнаха да се защитават с полуавтоматичните си пистолети и карабини.

- Грег, някой знае за Библиотеката и се опитва да се добере до нея.

Той изглеждаше твърде уплашен, за да вдигне глава.

- Кой? - чу се приглушеният му въпрос.

- Много се надявам да не сме ние.

- Зона петдесет и едно ли имаш предвид?

Тя пренебрегна въпроса му.

- Трябва да измъкнем Филип и Уил от това място.

Уил беше прекарал целия ден закопчан за леглото си с Филип и Ани. Хейвън и Кейша слизаха да им носят храна, Кийлън и Даниъл също им правеха навъсени визити, за да проверят дали са си по местата. На сутринта, докато чакаше реда си за тоалетната, той видя един от писарите, най-възрастния. Старецът погледна през него, сякаш Уил не съществуваше.

През цялата сутрин се опитваше да поддържа духа на Филип, шегуваше се и бъбреше с него и Ани, но момчето като че ли само ставаше по-сприхаво всеки път щом Ани се разсмееше или усмихнеше.

После Уил даде отбой и се умълча. Докато Филип и Ани дремеха, той се взираше в часовника си и броеше часовете до пет следобед.

- Чухте ли това? - попита той и погледна към тавана.

Макар и приглушено, разпозна продължителното неравномерно стакато на полуавтоматичните оръжия. Водеше се престрелка.

- Започна се - каза Ани и се надигна. - Идват да ни спасят.

- Мислиш ли? - усъмни се Уил. - Не чувам стрелба на пушки от къщата.

- Какво става тогава?

- Нямам идея, но не ми харесва. Почти пет е. Надявам се Кейша да е добре, иначе ще загазим лошо.

Филип се опитваше да не изглежда уплашен, но Уил виждаше, че го е страх.

- Спокойно, хлапе - каза му той. - Ще се измъкнем живи и здрави от това и ще имаме да разказваме страхотни истории на майка ти.

Полицаите се хвърлиха да търсят прикритие, когато куршумите започнаха да се забиват във вратите на автомобилите и в околните дървета. Невъоръжените служители на общинската полиция можеха само да треперят и да се опитват да оцелеят, докато екипът от специалните части посрещаше невидимия противник и стреляше напосоки нагоре по склона.

В командния микробус заместник-началникът извика на шофьора да премести колата нагоре по пътя, но когато онзи зае мястото си зад волана, един куршум пръсна предното стъкло и главата му.

Двама от МИ-5 се хвърлиха в микробуса и запълзяха към началника, който също се беше проснал долу със залепен за ухото мобилен.

- Прехвърлят ме от кабинет на кабинет в Министерството на отбраната. Като че ли никой нищо не знае! - изрева Рааб.

- Очаквам обаждане от нашата централа - каза човекът от МИ-5. - Те също не знаят нищо. Поисках спешно подкрепление от всички специални екипи в радиус от сто километра, но ще мине време, преди да пристигнат.

Поредният едрокалибрен куршум пръсна последното оцеляло стъкло на микробуса.

Човекът от МИ-5 изпълзя по-близо до Рааб.

- Ако не се измъкнем оттук, с всички ни е свършено.

Най-оглушителният звук, който бяха чували някога, накара всички около фермата да се проснат по корем и да запушат уши. Сякаш милион гърла пищяха едновременно.

Три F-35C „Лайтнинг II" на Кралските военновъздушни сили профучаха само на 200 метра над земята.