Библиотекарите

Приближиха с Мах 1.2 от Стейнмор Гап и се понесоха на юг директно над хълмовете Деветте пряпореца и Високия трон.

През частицата от секундата, необходима да прелети над фермата, водещата машина направи сто инфрачервени снимки с изключително висока резолюция и докато самолетите завиваха за второ минаване, изображенията вече бяха прехвърлени на командните екрани в базата им в Булмър, Нортъмбърленд, както и в Министерството на отбраната в Лондон.

Капитанът на групата Майк Роджърс беше във връзка с Уайтхол. Началникът на Генералния щаб генерал Робърт Сандейдж стоеше зад техниците рамо до рамо с министъра на отбраната Джордж Котинг.

- Виждам около дузина неприятели на три, три, седем - каза Роджърс, имайки предвид номера на широкоъгълното изображение.

- Да, така е - съгласи се Сандейдж. - Били са спуснати по някакъв начин. Открихте ли нещо?

- Момент, сър - отвърна Роджърс. - Получихме серия сигнали.

Линията замлъкна за няколко секунди, след което Роджърс възкликна развълнувано:

- Вижте образ седем, три, две!

Техникът зареди съответната снимка. На нея се виждаше хеликоптер, увиснал над склона на Високия трон.

- Чий е? - попита министър Котинг.

- Не можем да видим разпознавателни знаци от този ъгъл - каза Сандейдж. - Майоре, пуснете образа през базата данни - спокойно нареди той.

Техникът завъртя трекпада си и зареди програма за разпознаване на образи, която за няколко секунди откри 100-процентово съвпадение. Пусна го на екрана - стелт хеликоптер Mi-23/180.

Министър Котинг беше първият, който реагира на глас:

- Боже мой! Свържете ме с премиера.

Облечените в черно бойци на земята се спускаха методично по склона към фермата, незасегнати от безразборния огън на специалния екип и сякаш без да обръщат внимание на прелетелите над главите им изтребители. Двамата мъже начело на групата се насочиха към плевнята. Промъкнаха се до нея и откриха, че портата е отключена. Единият я отвори колкото да влезе и вторият го последва, поставил ръка върху рамото на водача.

- Стреляй! - извика Кийлън на племенника си Дъглас зад балата сено.

Сачмите разкъсаха натрапниците и пробиха дупки в портата на плевнята.

Кийлън вкара втори патрон в цевта и предпазливо приближи окървавените мъже.

- Никога досега не съм стрелял по хора - каза младият му племенник и потръпна.

- Покривай страничната врата - нареди Кийлън, без да обръща внимание на чувствата на момчето.

Пъхна ботуш под едно от телата, преобърна го с пъшкане и включи фенера си.

Примигна няколко пъти при вида на лицето, но единственото, което излезе от устата му, бе:

- Мамичката му!

Министърът на отбраната пристъпи към командната конзола. Беше видимо пребледнял.

- Какво каза премиерът? - попита генерал Сандейдж.

-Да действаме. - От озадаченото изражение на Котинг си личеше, че не може да повярва на думите, излезли от собствената му уста. - Колко време ще е нужно на Специалните въздушни части да стигнат дотам?

- Твърде много - отвърна Сандейдж. - Двайсет и втори полк на СВЧ е разположен в Кридънхил в Хиърфорд. Иска ми се да пратя тях, но Първи ланкастърски ще стигне по-бързо. Те са в Йоркшър. Дотогава предлагам изтребителите да се намесят.

Веднага след второто прелитане на изтребителите над фермата командирът на ескадрилата получи заповед от базата „Булмър".

- Говори капитан Роджърс. Нареждам незабавна атака и унищожение на неприятеля.

Командирът на ескадрилата зави наляво и с пресекващ глас поиска повтаряне на заповедта.

Когато тя бе потвърдена, пилотът нареди на подчинените си да активират оръжейните системи и да преминат в атака.

Кени наблюдаваше въздушното шоу през мерника и извика на хората си:

- Обръщат отново.

Последва серия гърмежи от 40-милиметрова картечница, последвани миг по-късно от оглушителна и ярка експлозия насред склона. Хеликоптерът избухна в пламъци и полетя към земята.

- Не мога да повярвам! - извика Кени. - Това е истинска шибана война!

Изтребителите насочиха огъня си към десантниците и всеки път, когато трасиращите куршуми се забиваха в земята, полицаите надаваха радостни викове зад прикритията си.

Нанси беше дотолкова погълната от въздушното представление, че не усещаше студа и влагата от земята, които се просмукваха през дрехите ѝ. Грег понечи да се изправи, за да вижда по-добре, но тя го смъкна обратно долу.

- Само се моли да решат, че сме от добрите - извика му тя. - Иначе ще ни подпалят задниците.

При всяко преминаване на изтребителите нашествениците се опитваха да насочат огъня си към тях, но самолетите прелитаха твърде бързо. Атаката им принуди десантниците да спрат на стотина метра от фермата и сражението продължи там двайсетина минути или повече, когато над Молерстанг се чу друг звук - настойчивото думкане на ротори.

Пет хеликоптера AW-159 „Уайлдкат Линкс" с британския флаг на фюзелажа се спуснаха от сумрака и кацнаха на пътя зад позициите на полицаите.