Библиотекарите

Когато телефонът зазвъня отново след краткото затишие, Кейша извика от стълбите на Даниъл да го вдигне, за да могат момичетата да заспят.

Даниъл я наруга и запълзя по корем, като мърмореше, че няма да се учуди, ако някой снайперист открие огън към телефона.

- Сега пък какво? - попита той в слушалката.

- С кого разговарям? - Гласът бе скован и хладен.

- С Даниъл Лайтбърн. А ти кой си, по дяволите?

- Полковник Бари Улфорд от Британската армия. Аз командвам операцията, господин Лайтбърн. Бих искал да поговорим на четири очи.

- Няма начин, приятел.

- Разбирам. В такъв случай да поговорим сега, по телефона. Нещо против?

- Както желаеш - отвърна Даниъл. - Но искам да ви кажа да оставите мен и семейството ми на мира и да се разкарате от земята ми. Разбрахте ли?

- Да, чувам ви съвсем ясно, но се боя, че нещата не са така прости. Разбирате ли, Лайтбърн, знаем много добре с какво разполагате, но по-важното е, че китайците също знаят и явно го искат страшно много. Справихме се с жалкия им опит да се доберат до вас, но за съжаление, те струпват значителни части и сериозно се съмнявам, че следващият им опит ще бъде отблъснат така лесно. Тревожа се за вашата безопасност и тази на вашите близки, а също така и за заложниците ви.

- Те са моя грижа, не ваша - озъби се Даниъл.

- Да, но отново се налага да не се съглася с вас. Ще говоря направо. Предлагаме да ни пуснете да влезем мирно, да поемем заложниците и да се погрижим за логистиката. Вие и вашите близки ще бъдете отведени на безопасно място и ще получите пълен имунитет въпреки разигралата се по-рано престрелка. Как ви се струва тази новина? Искаме обаче това да стане колкото се може по-скоро. В противен случай се опасявам, че щедрото предложение ще бъде оттеглено.

- А какво ще правите, ако ви кажа да си заврете щедрото предложение отзад? - подигравателно попита Даниъл.

- В такъв случай ще атакуваме и ако окажете съпротива, най-вероятно ще има катастрофални жертви от ваша страна. Но ние не искаме да се стига дотам, нали?

- Майната ти.

- Разбирам - с равен глас каза полковникът. - Вижте, обсъдете предложението с хората си и след малко ще ви звънна отново. Надявам се, че ще стигнем до изгодно и за двете страни споразумение, господин Лайтбърн. Моментът е критичен за вас, за страната и за целия свят. Така или иначе, положението ще бъде решено. Залогът едва ли може да бъде по-висок.

28.

Умът на Уил работеше трескаво, прехвърляше различни сценарии и непредвидени ситуации, макар че за негово раздразнение, му бе трудно да мисли по въпроси на живот и смърт предвид напрегнатата психологическа динамика в ограниченото пространство.

Било от гняв, страх или огорчение, Грег беше стигнал до положението да отказва какъвто и да било контакт с останалите. Продължаваше да лежи с обърнато към стената лице, макар че периодично викаше на невидимите похитители, че трябва да отиде до тоалетната.

Кейша беше закопчала Нанси за леглото между Филип и Уил, може би в съчувствен опит да държи семейството заедно. Нанси се суетеше около Филип, а момчето явно не искаше подобно майчинско отношение пред другите.

Нанси не се отнасяше студено към Уил; попита го със загриженост как е и дали сърцето му е наред. Въпреки това продължаваше да гледа свирепо Ани и веднъж прошепна на Уил, че била много красива.

Уил отвърна, че не е забелязал.

Тя обаче не млъкваше.

- Защо според теб от МИ-5 са избрали точно нея? Не мислиш ли, че знаят с кого си имат работа?

- Господи, Нанси - прошепна той. - Дойдох тук да търся Филип, а не да кръшкам.

- Кейша също си я бива - шепнешком отвърна тя. - И ти хвърля особени погледи.

Уил изгуби търпение.

- Не мислиш ли, че имаме по-сериозни проблеми за решаване?

Кейша и Хейвън дойдоха с храна и напитки. Този път жените не бяха сами. Дъглас изглеждаше мрачен, явно задачата да наглежда майка си и сестра си не му допадаше.

Грег отново настоя на висок глас, че трябва да отиде до тоалетната. Дъглас изръмжа и го поведе, насочил пушката си към него.

Кейша се възползва от момента и спря до леглото на Уил.

- Даниъл разговаря по телефона с някакъв от военните. Казали му, че трябва да се предадем и да им предоставим Библиотеката. Откажем ли, щели да атакуват и ако ни убият или ранят, сами ще си бъдем виновни.

Нанси заговори, преди Уил да успее да отвори уста:

- Трябва да се свържа с ФБР. Те дори не знаят, че съм тук. Съединените щати трябва да се намесят. Трябва да има начин ситуацията да се разреши без кръвопролития. Госпожо Лайтбърн, имате ли други мобилни телефони?

- Кийлън изпотроши всички ваши. Имаме само един стационарен телефон горе.

Уил поклати уморено глава.

- Съжалявам, Нанси, но това няма да стане. Няма значение дали сме американци или англичани, нито дали двете страни си сътрудничат. Те искат едно и също - да сложат ръка на Библиотеката и да ни накарат да млъкнем по един или друг начин.

- Ами китайците? - попита Нанси.