Библиотеката на мъртвите

— Сю изглежда като парцал. Всички са се изпокрили по кабинетите си.

— Цяла нощ слушах по радиото за себе си. Здравата са се разработили.

— Ако успеят да те спипат, какво ще правят с Шакълтън?

— Предполагам, че шансовете да бъде намерен с вдигнати крака на верандата не са особено високи.

— Тогава какво?

— Ще използвам придобитите през годините умения и находчивост.

— Какво означава това?

— Означава, че ще импровизирам. — Замълча за момент, после добави: — Знаеш ли, мислих си за нещо.

— За какво?

— За теб.

— Какво за мен?

Последва втора дълга пауза, нарушена от тракането на минаващ автовлак.

— Мисля, че съм влюбен в теб.

Тя затвори очи и когато ги отвори, откри, че все още се намира в Манхатън.

— Стига, Уил, защо говориш такива неща? От недоспиване ли?

— Не. Сериозен съм.

— Моля те, намери някой мотел и поспи малко.

— Само това ли имаш да кажеш?

— Не. Мисля, че и аз май те обичам.

Грег Дейвис чакаше чайника да заври. С Лора бяха заедно само от година и половина и сега се сблъскваха с първата си сериозна криза като двойка. Искаше да се покаже като чудесно момче и истински приятел, а в семейството му се справяха с кризите, като приготвяха чай.

Апартаментът им бе миниатюрен, с малко светлина и никакъв изглед, но предпочитаха мансарда в Джорджтаун пред по-добро място в някое бездушно предградие. В два часа през нощта тя най-сетне бе успяла да заспи, но веднага щом се събуди, отново включи телевизора, видя течащия надпис, че баща й все още се издирва, и отново заплака.

— Обикновен или билков? — извика Грег.

— Билков — изхлипа Лора.

Той й донесе чашата и седна на леглото до нея.

— Отново се опитах да му се обадя — тихо рече тя.

— По домашния и мобилния ли?

— Гласова поща.

Грег все още беше по боксерки.

— Ще закъснееш — каза му тя.

— Обадих се, че няма да ходя на работа.

— Защо?

— За да остана при теб. Няма да те оставя сама.

Тя го прегърна и рамото му се намокри от сълзите й.

— Защо си толкова добър с мен?

— Що за въпрос е това?

Мобилният му телефон завибрира и се плъзна по нощната масичка. Хвана го, преди да е паднал на пода. На екрана пишеше НЕИЗВЕСТЕН НОМЕР.

Някакъв женски глас попита за него.

— Грег е.

— Грег, обажда се Нанси Липински. Срещнахме се в апартамента на Уил.

— Господи! Нанси! Здравей! — Прошепна на Лора:

„Партньорът на татко ти“ и тя скочи. — Откъде научи номера ми?

— Работя за ФБР, Грег.

— Да бе. Вярно. Във връзка с Уил ли се обаждаш?

— Да. Лора там ли е?

— Да. Но защо звънна на мен?

— Защото сигурно подслушват нейния телефон.

— Господи, какво е направил Уил?

— С приятеля на дъщеря му ли разговарям, или с журналист? — попита Нанси.

Той се поколеба и погледна умоляващите очи на Лора.

— С приятеля й.

— Много е загазил, но не е направил нищо лошо. Стигнахме прекалено близо до нещо и той няма намерение да се откаже. Искам да ми обещаеш, че това ще си остане между нас.

— Добре — увери я младежът. — Не сме разговаряли.

— Дай ми Лора. Баща й иска да й съобщи, че е добре.

Агентката на „Риълтър“ бе платинена блондинка, навлизаща в годините за ботокс. Устата й не се затваряше нито за миг и моментално си допаднаха с Кери. Двете бъбреха на предните седалки на големия мерцедес, а Марк седеше отзад като упоен, стиснал куфарчето между краката си.

На някакво ниво си даваше сметка, че жените си приказват, че минават покрай коли, хора и магазини по булевард „Санта Моника“, че в купето зад затъмнените прозорци е приятно хладно, а навън е жега, че във въздуха се смесват два различни парфюма, че усеща метален вкус в устата си и слепоочията му пулсират, но всяко от сетивата му съществуваше в свое собствено измерение. Всичко бе просто серия несвързани помежду си усещания. Умът му не обработваше и не съчетаваше постъпващите данни. Беше някъде другаде, напълно отнесен.

Писъкът на Кери проникна през завесата.

— Марк! Джина те попита нещо?

— Извинете, какво?

— Питах кога точно искате да купувате.

— Скоро — тихо отвърна той. — Много скоро.

— Чудесно! Можем да го използваме във ваша полза. И казахте, че желаете да платите в брой?

— Да.

— Това се казва хора на място! — възкликна агентката. — Непрекъснато идват клиенти от другаде и всички искат да гледат само трите Б — Бевърли Хилс, Бел Еър или Брентууд, но вие сте толкова умни и целенасочени. Искам да кажа, знаехте ли, че за вашия ценови диапазон и с агресивната ви нагласа Холивуд Хилс е най-доброто луксозно място в Ел Ей? Ще изкараме чудесен следобед!

Той не отговори и двете жени се разприказваха отново и го оставиха на мира. Когато колата започна да се изкачва по склона, усети как гърбът му се притиска в облегалката. Затвори очи и се озова в колата на баща си, на път към наетото бунгало в Пинкъм Нотч в Белите планини. Майка му и баща му дуднеха за едно или друго и той беше оставен сам с вихрещите се в главата му числа, които се мъчеше да подреди в доказателство на някаква теорема. Когато се получи и доказателството се оформи в ума му, беше изпълнен от прилива на радост, който искаше да призове и в този момент.