Бунтовници

зи, к о и т о ни се опълчиха, ще бъдат съдени и наказани спо-

peg провиненията си. - При последните думи тя повишава

глас и аз с изненада установявам колко ясно кънти т о й над

целувка. Притискам се силно към него, докато между нас

главите ни.

не остава никакво празно пространство и унищожавам -

Вратата към стълбището зад гърба на Евелин се отва­

завинаги, надявам се - всички тайни и подозрения, които

ря и през нея почти незабелязано влиза Тобиас, следван от

сме таяли един за друг.

Маркьс и Кейлъб. Почти, защото аз го забелязвам - с време­

После чувам глас.

то привикнах винаги и навсякъде да го забелязвам. Забивам

Дръпваме се един от друг и се обръщаме към стената,

поглед в обувките му, докато приближава. Те са черни кецо­

където се е появил образът на жена с къса кестенява коса.

ве с метални дупки за връзките. Спират точно пред мен и

Тя седи зад метално писалище със скръстени пред себе си

mofl се надвесва над рамото ми.

ръце. Не мога да разпозная м я с т о т о , защото фонът е не­

Поглеждам го, очаквайки да срещна студените му и не­

ясен.

преклонни очи.

- Здравейте - казва т я . - Името ми е Аманда Ритър. В

Но те не са такива.

този запис ще ви кажа само онова, което трябва да знаете.

Евелин продължава да говори, но аз вече не я чувам.

Водач съм на организация, която се бори за мир и справед­

-Ти беше права - казва Тобиас, повдигайки се на пръсти.

ливост. През последните две десетилетия тази борба ста­

Леко се усмихва. - Отлично знам коя си. Само трябваше да

ва все по-жизненоважна и следователно все по-невъзможна.

ми се напомни.

Вижте защо.

Отварям уста, но нямам какво да кажа.

Върху стената с такава скорост започват да се сменят

После всички монитори във фоайето - поне тези, кои­

изображения, че ми е трудно да ги проследя. Мъж на колене

то не са унищожени по време на атаката - започват да

с опрян в челото пистолет. Някаква жена го е насочила към

трепкат, включително прожекторът на стената, който

него с безчувствено лице.

доскоро осветяваше п о р т р е т а на Джанийн.

Някъде в далечината малка човешка фигура виси от т е ­

Евелин млъква насред изречението. Тобиас ме хваща за

леграфен стълб, обесена за врата.

ръката и ми помага да стана.

Трап с размерите на къща, пълен с трупове.

- Какво е това? - п и т а Евелин.

Има и други подобни картини, но те се сменят още

- Това - казва Тобиас, но говори само на мен, - е информа­

по-бързо и аз успявам единствено да добия впечатление за

цията, к о я т о ще промени всичко.

кръв, кости, смърт и жестокост, безизразни лица, бездуш­

Краката ми треперят от облекчение и страх.

ни очи, ужасени очи.

- Значи успя - казвам.

Когато съм доведена до предела на поносимостта и все­

- Ти успя - отвръща т о й . - Аз само принудих Кейлъб да

ки момент ще закрещя, образът на жената зад писалището

ни сътрудничи.

отново се появява върху екрана.

Прегръщам го през врата и притискам устни в него­

- Вие не помните нищо от тези събития - продължава

вите. Той взима лицето ми в шепи и отвръща на моята

т я . - Но ако си мислите, че те са последици от дейност­

та на някоя терористична групировка или т о т а л и т а р е н

режим, с т е прави само донякъде. Половината от хората,

на единствено за членовете на правителството - казва

извършили тези ужасни деяния, са били ваши съседи. Ваши

Аманда. - Вие сте нашият бял лист. Но не ни забравяйте.

роднини. Ваши колеги. Борбата, която водим, не е срещу

Тя леко се усмихва.

някоя определена групировка. Тя е срещу самата човешка

- Аз самата ще се присъединя към вас - продължава. -

природа - или поне онова, в което тя се е превърнала.

Както и всички останали, доброволно ще забравя името,

Е т о заради какво Джанийн беше готова да поробва умо­

семейството и дома си. Ще приема нова самоличност, с

ве и да убива хора - за да запази т о в а в тайна от нас. За да

лъжливи спомени и подправена история. Но за да се убеди­

ни държи в невежество и безопасност вътре в оградата.

т е , че всичко, казано досега, е истина, ще ви съобщя името,

Част от мен я разбира.

което смятам да приема.

- Затова вие сте ни толкова важни - продължава Аман-

Усмивката й става още по-широка и за миг имам чув­

да. - Нашата битка срещу насилието и ж е с т о к о с т т а леку­

с т в о т о , че я познавам отнякъде.

ва само симптомите на болестта, но не и самата болест.

- Новото ми име ще бъде Едит Прайър - казва т я . -

Вие сте истинският лек.

Има толкова много неща, които с радост ще забравя.

Намерихме начин да ви държим далече от нас, за да бъде­

Прайър.

те в безопасност. Далече от нашите водни запаси. Далече

Записът прекъсва. Лъчът на прожекционния апарат ос­

от нашите технологии. Далече от нашия обществен ред.

ветява стената в синьо. Стискам ръката на Тобиас, а око­

Създадохме вашето общество в този вид с надеждата, че

ло нас се е възцарила тишина, сякаш всички сдържат дъха

вие ще преоткриете чувството за морал, което повечето

си.

от нас са изгубили. С течение на времето се надяваме да

После се надигат викове.

започнете да се променяте - нещо, на което повечето от

нас вече не са способни.

Оставям ви този запис, за да разберете кога е настъ­