Бунтовници

Прехапвам силно устни и се опитвам да не мисля, да не

т е , които не са успели да избягат, и оцелелите изменници

се предавам на студенината, която сковава гърдите ми, и

на Безстрашните. Търся познати лица. Откривам Кейлъб

на бремето, затиснало раменете ми. Той ме мрази. Той не

най-отзад - изглежда някак отнесен. Отвръщам поглед от

ми вярва.

него.

Кристина ме прегръща още по-здраво, когато т о й мина­

- Трие! - дочувам. Кристина седи до Кара почти най-

ва покрай нас. Наблюдавам го през рамо. Спира до Кейлъб,

отпред, кракът й е превързан с някакво парче плат. Тя ми

сграбчва ръката му, и го изправя на крака. Кейлъб отначало

махва и аз сядам на пода до нея.

прави о п и т да се съпротивлява, но не е и на половина як

- Не успя ли? - пита тихо.

к а т о Тобиас и не успява да се измъкне.

Поклащам глава.

- Какво искаш? - пита панически Кейлъб.

Тя въздъхва и ме прегръща с една ръка. Ж е с т ъ т й ми

- Искам да обезвредиш охранителната система в лабо­

носи такава утеха, че едва не се разплаквам. Но двете с

раторията на Джанийн - отговаря Тобиас, докато го вла-

чи, без ga поглежда назад към него. - Безкастовите трябва

- Или пък о т р о в а т а по някакъв начин е съдържала и пре­

да получат достъп до компютъра й.

давателя.

„И да го унищожат", мисля си и сърцето ми още повече

Не бях се замисляла върху това.

натежава. Тобиас и Кейлъб изчезват зад в р а т а т а към стъл­

- Тогава как Тори е минала през нея? Тя не е Дивергент.

бището. Кристина се обляга на мен, а аз - на нея и така се

Навеждам глава.

подкрепяме.

- Не знам.

- Джанийн е активирала предавателите на всички Без­

„А може би всъщност е Дивергент", мисля си. Брат й

страшни - казва т я . - Една от групите на безкастовите

е бил Дивергент и след случилото се с него тя може би на

попаднала на засада от контролирани от симулацията

никого не е признала за себе си. Дори сега, когато същест­

Безстрашни и пристигна последна преди около десетина

вуването на Дивергентите се приема от повечето хора.

минути. Предполагам, че безкастовите са победили, макар

Вече

се убедих, че всеки човек т а и купища тайни. Кол­

че не знам как може да се нарече победа стрелбата срещу

к о т о и да си въобразяващ, че познаваш и разбираш хората

тълпа сомнамбули.

около себе си, те са ръководени от мотиви, които винаги

- Така е. - Повече няма какво да се каже. Кристина явно

остават скрити за теб, заключени в сърцата им. Човек ни­

също си дава сметка за това.

кога не може да опознае другите, но понякога може да реши

- Какво стана, след като ме простреляха? - п и т а т я .

да им се довери.

Описвам й синьото преддверие с двете врати и с т а я т а

- Според т е б как ще постъпят с нас, когато ни при­

със симулацията от момента, в който разпознах залата за

знаят за виновни? - пита Кристина след няколкоминутно

тренировки на Безстрашните, до мига, в който застрелях

мълчание.

самата себе си. Не й казвам за халюцинацията с Уил.

- Честно?

- Какво? - възкликва т я . - Това е била симулация без пре­

- Не е ли точно сега моментът да бъдем честни една с

давател?!

друга?

Свивам вежди. Досега не си бях дала труд да се замисля

Поглеждам я с крайчеца на окото си.

по този въпрос. Още по-малко 6 ситуация к а т о тази.

- Според мен ще ни принудят да изядем огромно коли­

- Щом като лабораторията разпознава новодошлите,

чество т о р т а , а после да се потопим в неоправдано дълга

сигурно има данни за всеки поотделно и създава съответ­

дрямка.

стваща на кастата симулация.

Тя се разсмива Аз се опитвам да остана сериозна - раз­

Сега вече няма никакво значение на какъв принцип Джа­

смея ли се, ще започна и да плача

нийн е създала охранителната система на лабораторията

си. Но не е зле да се занимая с нещо смислено, да си намеря

•+ + +

нов проблем за разрешаване, след к а т о се провалих в най-

важното.

Дочувам вой и се оглеждам в тълпата да разбера откъде

Кристина изправя гръб. Може би и тя си мисли същото.

идва

- Лин! - бие Юрая. Той се втурва към вратата, през коя­

я излекуваш.

то двама Безстрашни внасят Лин на импровизирана но­

- Напротив - отвръща лекарката и го поглежда. - Вие

силка - изглежда, за целта е пригодена една от книжните

подпалихте етажите 6 сградата, където се намираше бол­

лавици. Лин е бледа - прекалено бледа - а ръцете й са кръс­

ницата, и вече нищо не мога да направя.

тосани върху корема.

- Има и други болници! - почти изкрещява той. - Мо­

Скачам на крака и също се втурвам към нея, но писто­

жеш да си набавиш всичко необходимо от т а м и да я изле­

л е т и т е на няколко от безкастовите не ми позволяват да

куваш!

приближа. Вдигам ръце и оставам на място, но продължа­

- Положението й е много сериозно - отговаря спокойно

вам да наблюдавам какво става.

лекарката. - Ако не бяхте изпепелили всичко по пътя си,

Юрая оглежда тълпата военнопрестъпници от Еруди­

можех и да опитам, но в момента усилията ми ще о т и д а т

т и т е и накрая посочва сивокоса жена със сурово изражение.

- Ти! Ела тук!

нахалост.

Жената се изправя на крака и оправя крачолите на пан­

- Ти да мълчиш! - крясва т о й , насочил пръст към гърди­

талона си. После излиза с лека стъпка пред групата насяда­