Бунтовници

те й. - Не аз съм подпалил болницата ви! Тя е мой приятел

и аз... просто...

ли пленници и поглежда въпросително Юрая.

- Ти си лекар, нали? - п и т а т о й .

- Млъквай, Юри - обажда се Лин. - Вече е прекалено къс­

- Да - отвръща т я .

но.

- Тогава се погрижи за нея. - Той свива вежди. - Ранена е.

Юрая отпуска ръце, после посяга към Лин с треперещи

Лекарката приближава Лин и посочва на двамата Без­

устни.

страшни да я о с т а в я т на земята. Те се подчиняват и тя

- Аз също съм й приятелка - казвам на безкастовите,

прикляква край носилката.

които са ме взели на прицел. - Не може ли да ме държите на

- Скъпа, моля те да махнеш ръцете си от раната - казва.

прицел по-близо до нея?

- Не мога - простенва Лин. - Боли.

Те ме пропускат да мина, аз се втурвам към Лин и сграб­

- Знам, че боли - продължава лекарката. - Но ако не о т ­

криеш раната, няма как да я огледам.

чвам свободната й ръка, която лепне от кръв. Опитвам се

да не забелязвам дулата, насочени в главата ми, и се съсредо­

Юрая прикляква срещу лекарката и й помага да махнат

ръцете на Лин от корема. Жената вдига ризата на Лин.

точавам върху лицето на Лин, което сега не е пребледняло,

Раната от куршума е просто червено кръгче върху кожата,

а вече жълтее.

но около нея има нещо като лилав оток. Не съм виждала

Тя не дава знак, че ме е забелязала. Цялото й внимание е

толкова тъмна синина.

насочено към Юрая.

Лекарката свива устни и аз разбирам, че Лин е на крачка

- Доволна съм, че поне не умрях, докато съм контроли­

о т смъртта.

рана от симулацията - произнася немощно.

- Погрижи се за нея - нарежда Юрая. - Знам, че можеш да

- Няма да умреш - казва т о й .

- Не изглупявай - прекъсва го т я . - Чуй ме, Юри. Аз също

я обичах, наистина.

- Кого си обичала? - п и т а т о й , но гласът му секва.

- Марлийн - отговаря Лин.

- Да, всички ние обичахме Марлийн - съгласява се т о й .

- Не т о в а исках да кажа. - Тя поклаща глава. После затва­

ря очи.

Г Л А В А

Но минават още няколко минути, преди ръката й да

Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т

натежи 6 моята. Оставям я внимателно върху гърдите,

И С Е Д М А

после взимам ръката, която държи Юрая, и правя същото

с нея. Той попива сълзите си, преди да са потекли надолу.

Погледите ни се срещат над м ъ р т в о т о й тяло.

- Трябва да кажеш на Шона - обръщам се към него. - И

на Хектор.

Умът ми непрекъснато ме тегли към спомените за Лин,

опитвайки се да ме убеди, че нея вече я няма. Аз обаче о т ­

- Добре. - Той подсмърча и поставя длан върху лицето

казвам да повярвам и се отърсвам от поредицата картини,

на Лин. Питам се дали страните й са още топли. Не ми се

които се мяркат в главата ми. Някой ден ще се примиря

иска да я докосна и да открия, че са студени.

с това, стига дотогава да не ме екзекутират като измен­

Ставам и се връщам при Кристина.

ник или каквото решат да правят с мен новите ни лидери.

Сега обаче искам да изпразня съзнанието си от всичко, да

се престоря, че не съществува нищо друго, освен т о в а по­

мещение. Не очаквам да го постигна лесно, но става точно

така. Вече знам как да блокирам скръбта.

След малко Тори и Харисън влизат във фоайето. Харисън

следва Тори по петите, а тя залита към един стол - почти

бях забравила за нейната рана; тя беше толкова пъргава,

докато убиваше Джанийн.

След т я х върви един от Безстрашните, преметнал

т я л о т о на Джанийн през рамо. Той стоварва трупа като

чувал върху масата пред строените в редици Ерудити и

изменници на Безстрашните.

Зад гърба си дочувам ахкане и шепот, но не и ридания.

Джанийн не беше от водачите, които хората биха оплак­

вали.

Втренчвам се 6 безжизненото й тяло, което смъртта

навлича като броня жестокото изражение, наследено от

сякаш е смалила. Тя е само с няколко сантиметра по-6исока

баща му; като майка ми в нейните прости сиви одежди.

от мен, а косата й - само няколко нюанса no-тъмна. Сега

- След като си толкова благородна, ще отнесеш ли едно

изглежда спокойна, почти умиротворена. Не мога да позная

послание до Миротворците - продължава Тори.

в т о в а тяло жената без съвест.

- Не мога с леко сърце да оставя теб и т в о я т а армия да

Дори тя е била по-сложна личност, отколкото предпо­

раздавате справедливост по своите си закони - отвръща

лагах. Пазела е тайна, к о я т о е смятала за толкова ужасна,

Йохана. - Но непременно ще пратя някой от хората си с

че от някакво гнусно и извратено чувство за покровител­

вашето послание до Миротворците.

с т в о над останалите касти не е искала да разкрие.

- Добре, тогава - склонява Тори. - Предай им, че съвсем

Във фоайето влиза Йохана Рейес, измокрена до кости от

скоро ще бъде наложена нова политическа система, в коя­

дъжда. Алените й дрехи са покрити с тъмночервени пет­

то няма място за тях. Това е нашето наказание, че не взеха

на. Безкастовите я наобикалят, но тя сякаш не забелязва

страна в конфликта. Те, разбира се, пак ще имат задълже­

н и т о тях, н и т о пистолетите им.

нието да произвеждат и д о с т а в я т храна за града, но ще

- Здравейте - обръща се към Харисън и Тори. - За т о в а

бъдат под надзора на някоя от водещите касти.

ли беше всичко?