Бунтовници

Когато малко по-късно Тобиас и Кейлъб пристигат да

в нея слънчеви лъчи бодат очите ми като игли. Засланям

ме вземат, ме гледат, сякаш съм непозната.

лицето си с ръка и продължавам да крача напред.

- Отрязала си косата си - казва Кейлъб и веждите му ска­

Вратите на сградата са широко отворени. Покрай сте­

ч а т нагоре. Много ерудитско от негова страна да се вкоп­

ните на овалната оранжерия, в коритата на канали и мал­

чи във фактите, когато е под стрес. Косата му е сплескана

ки басейни никнат растения и дървета. Десетките венти­

от страната, на която е спал, а очите му са кървясали.

латори из помещението само раздвижват горещия въздух

- Аха - отговарям. - Доста е... горещо за дълга коса.

и аз вече се потя. Но забравям за жегата, когато тълпата

- Така си е.

отпред оредява и зървам останалата част от помещени­

Тръгваме заедно по коридора. Дъските скърцат под кра­

ето.

ката ни. Липсва ми кънтящият звук от моите стъпки из

В центъра се извисява огромно дърво. Клоните се прос­

тунелите в лагера на Безстрашните. Липсва ми прохладни­

т и р а т сред влажния въздух в парника, а коренището се на­

ят въздух в подземията. Но най-много ми липсват страхо­

дига над земята, образувайки гъста плетеница. Забелязвам,

вете от последните седмици, които са нищо в сравнение

че между корените има не пръст, а вода и метални пръч-

ku, koumo ги удържат на място. Не би трябвало да съм

тези размирни времена?

изненадана - ж и в о т ъ т на Миротворците е посветен на

Всеки от Миротворците в залата се обръща към своя

осъществяването на селскостопански подвизи като този

съсед и започва да говори.

тук, подкрепени от технологиите на Ерудитите.

- Как изобщо могат да докарат нещо до край по този

Сред корените стои Йохана Реиес със спусната над обе­

начин? - казвам, когато времето за разговори свършва.

зобразената половина от лицето си коса. От часовете

- Тях не ги е грижа за ефективността - отвръща Тоби­

по история на кастите знам, че Миротворците нямат

ас. - Интересува ги единствено съгласието. Наблюдавай.

официален лидер - те гласуват по всеки въпрос и почти

На няколко крачки от нас две жени в жълти рокли се на­

винаги постигат пълно единодушие. Приличат по-скоро

дигат от местата си и се присъединяват към трима мъже.

на множество части от един-единствен разум, а Йохана е

Един млад мъж се извръща така, че техният малък кръг да

техният говорител.

образува по-голям със съседната група. Навсякъде из поме­

Миротворците седят на пода, повечето с кръстосани

щението малките групички започват да се разрастват и

или сплетени на възел крака, които далечно ми напомнят

разширяват, а гласовете намаляват все повече и повече,

корените на дърво. Аскетите са разположени в стегнати

докато накрая не остават да звучат само три-четири.

редици от лявата ми страна. В продължение на няколко

Долавям само откъслечни думи от онова, което казват:

секунди обхождам с поглед насъбралите се, преди да си дам

мир - Безстрашни - Ерудити - скривалище - участие...

сметка какво търся: моите родители.

- Много странно - обаждам се.

Преглъщам мъчително и се опитвам да забравя. Тобиас

- Според мен е красиво - отвръща т о й .

леко ме докосва по гърба и ме побутва към дъното на поме­

Поглеждам го.

щението, зад Аскетите. Преди да седнем, опира устни до

- Какво? - засмива се леко той. - Всеки от т я х има равен

ухото ми и прошепва:

глас в управлението, всеки от т я х носи еднаква отговор­

- Косата ти ми харесва така.

ност с останалите. Това ги прави грижовни, това гц прави

Успявам да му се усмихна леко и когато сядаме, се обля­

сърдечни. Мисля, че е красиво.

гам на него, опряла плътно ръка до неговата.

- Според мен пък е напълно несъстоятелно - казвам. -

Йохана вдига двете си ръце и свежда глава. Още преди

Това може да работи при Миротворците, но какво се

да съм си поела дъх, разговорите в залата утихват. Миро­

случва, когато не всички искат да свирят на банджо и да

т в о р ц и т е около мен седят в пълно мълчание, някои са със

отглеждат семена? Какво става, ако някой извърши ужасно

затворени очи, устните на други нашепват думи, к о и т о

престъпление и проблемът не може да се реши само с при­

не долавям, т р е т и са вперили поглед някъде далече напред.

казки?

Секундите се т о ч а т мъчително. Когато най-накрая Йо­

Той свива рамене.

хана вдига глава, аз вече съм на предела на търпението.

- Предполагам, че скоро ще разберем.

- Днес пред нас стои неотложен въпрос - започва т я . -

Най-накрая по един човек от всяка голяма група се надига

Той е: как ние - хора, посветили се на мира - да се държим 6

и тръгва към Йохана, проправяйки си предпазливо п ъ т през

дебелите корени на голямото дърво. Очаквам да се обър­

сък - словесен или физически - всички замесени ще бъдат

н а т към всички нас, но вместо т о в а говорителите обра­

помолени да напуснат. Трето, конфликтът между кастите

зуват кръг заедно с Иохана и продължават тихо обсъжда­

не бива да се обсъжда дори на четири очи на територия­

нето. Започва да ме обзема чувството, че никога няма да

та на нашата база. И четвърто, всеки, който пребивава

разбера какво си приказват.