Читаем Бунтовници полностью

Безстрашни, която стои близо до асансьорите, се втурва

напред и вдигат Тори.

към изхода с насочено оръжие. Моите колеги по метла се

- Къде трябва... да я отнесем? - пита един от тях.

отдръпват от пътя им, но аз оставам на място. Усещам

- Намерете Хелена, медицинска сестра от Безстрашни­

как ме залива гореща вълна, докато Зиик и Тори наближа­

те - отговаря Зийк.

ват.

Мъжете кимват и понасят Тори към асансьорите. По­

- Те изобщо въоръжени ли са? - обажда се някой.

гледите ни със Зийк се срещат.

Тори и Зийк стигат до мястото, където доскоро сто­

- Какво стана? - питам.

еше вратата, и т о й вдига свободната си ръка при вида на

- Изменниците на Безстрашните ни разкриха, че шпи­

редицата Безстрашни с насочено оръжие. С другата про­

онираме - отвръща т о й . - Тори опита да се измъкне, но я

дължава да прикрепва Тори през кръста.

простреляха, докато бягаше. Помогнах й да се добере до­

- Тя има нужда от медицинска помощ - казва Зийк. - Не­

забавно.

тук.

- Добре скалъпена история - обажда се Безстрашният с

- Защо трябва да оказваме медицинска помощ на един из­

менник? - обажда се иззад пушката мъж от Безстрашните

русата коса. - Искаш ли да я повториш, но след като ти

с щръкнала руса коса и пробита от два пиърсинга устна.

инжектират серума на истината?

На едната му ръка под лакътя има оцветен със синя боя

Зийк свива рамене.

участък.

- Дадено. - После драматично протяга напред двете си

Тори простенва и аз се промъквам между двама от

ръце, събрани в китките. - Давай, водете ме, щом толкова

охраната на Безстрашните, за да стигна до нея. Тя отпуска

ви се иска.

лепкавата си от кръв ръка в моята. Зийк със сумтене я

Но тогава нещо зад мен привлича вниманието му и т о й

полага внимателно на земята.

тръгва натам. Виждам Юрая да изскача ухилен от асансьора.

- Трие - някак замаяно произнася т о й .

- Носят се слухове, че си мръсен изменник - провиква се

т о й .

- Карай да върви - отвръща Зийк.

е т о с по едно „Ей, ти не си мръсен предател!", както се

Те се вкопчват в прегръдка, която ми се вижда толкова

изрази Юрая.

силна, че чак болезнена, т у п а т се по гърбовете и се смеят,

- Така е, ама ние какво ли не наговорихме по т в о й адрес

опрели свити в юмруци ръце.

след атаката и сега се чувствам като пълен идиот - казва

Лин.

+ + +

Зийк прегръща Шона с една ръка.

- Ти наистина си идиотка, Лин. Точно на т о в а се дължи

- Не мога да повярвам, че не сте ни казали - нарежда Лин,

чарът ти - казва той.

клатейки глава. Тя седи на масата срещу мен с кръстосани

ръце, единият й крак е подвид под нея.

Лин го замерва с пластмасова чаша и т о й отбива уда­

- Хайде сега, недей да се мусиш - отвръща Зийк. - Не бях

ра. По масата се разлива вода и част от нея го плисва в

казал дори на Шона и Юрая. Да не искаш да проваля миси­

окото.

я т а си на шпионин, като разправям нагоре и надолу какъв

-= Та, както казвах - продължава Зийк, триейки очи, - ос­

съм точно.

новната ми задача беше да изведа на безопасно място дезер­

Намираме се в една от залите в централата на Прями­

т ь о р и т е на Ерудитите. Затова т у к има голяма група от

т е , на която казват Сборен пункт - Безстрашните много

тях, а една по-малка е в лагера на Миротворците. Тори оба­

обичат да се шегуват с т о в а име, когато им падне удобен

че... Представа нямах каква е нейната задача. Тя изчезваше

случай. Тя е голяма и просторна, а по с т е н и т е се спускат

понякога с часове. В редките случаи, когато се появяваше,

драперии в черно и бяло. В средата има няколко катедри,

изглеждаше, сякаш ще експлодира всеки момент. Нищо чуд­

подредени в кръг. Големи кръгли маси заобикалят катедри­

но, че точно тя ни издаде.

т е . Лин ми обяснява, че всеки месец т у к организират де­

- Как така повериха т а я работа точно на теФ. - пита

бат, просто за забавление, а веднъж седмично се провеж­

Лин, - Ти не си чак толкова необикновен.

д а т и религиозни служби. Но дори когато в залата няма

- Причината е по-скоро в мястото, където се озовах

специално събитие, тя обикновено пак е пълна.

след симулационната атака - право в центъра на група из­

Доброто име на Зийк е изчистено от всякакви подозре­

менници от Безстрашните. Затова реших да продължа с

ния, благодарение на кратък разпит, проведен от Прями­

т я х - обяснява той. - Виж, за Тори не знам как е станало.

те на осемнайсетия етаж. Този разпит не е толкова мра­

- Тя е трансфер от Ерудитите - намесвам се.

чен и съдбоносен като нашия с Тобиас, о т ч а с т и защото

Онова, което премълчавам, защото съм сигурна, че не

няма подозрителен видеозапис, който да компрометира

би искала всички да го научат, е причината да бъде толко­

Зийк, и о т ч а с т и заради способността на Зийк да бъде

ва напрегната в централата на Ерудитите - те са убили

забавен дори под въздействието на серума на истината.

брат й заради това, че е Дивергент.

Може би най-вече заради в т о р о т о . Във всеки случай ние

Веднъж Тори ми призна, че само чака подходящ момент

се събираме 6 зала Сборен пункт да отпразнуваме събити-

да им отмъсти.

- Я гледай! - възкликва Зийк. - Откъде знаеш?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Одиссей покидает Итаку. Книги 1-13
Одиссей покидает Итаку. Книги 1-13

Главные герои случайно обнаружили в современной им Москве начала 80-х присутствие инопланетян. И это оказалось лишь началом их похождений не только по разным планетам, но и по разным временам и даже разным реальностям... Сериал Звягинцева написан в лучших традициях авантюрно-приключенческих романов, и неторопливо читать его действительно интересно и приятно. За первую книгу цикла Василий Звягинцев в 1993 году сразу же был удостоен четырёх престижных литературных премий — «Аэлита», «Интерпресскон», Премии им. А.Р. Беляева и специальной международной премии «Еврокон».Содержание:1-2. Одиссей покидает Итаку 3. Бульдоги под ковром 4. Разведка боем 5. Вихри Валгаллы 6. Андреевское братство 7. Бои местного значения 8. Время игры 9. Дырка для ордена 10. Билет на ладью Харона 11. Бремя живых 12. Дальше фронта 13. Хлопок одной ладонью

Василий Дмитриевич Звягинцев

Социально-психологическая фантастика