Бунтовници

- Скоро - отвръща Кейлъб. - Не бих искал никой да се

ват Прямите - сиво. Изглежда, и ние двамата с Тобиас не

тревожи.

вярваме в него. Определено.

- Не знаех, че Сюзън се е прекръстила на „Никой" - под­

Тялото ми натежава и скелетът едва понася бремето

мятам със закачливо повдигната вежда.

му. Сякаш всеки момент ще се продъня през пода.

- Ха-ха - отвръща т о й и ми се изплезва.

- Трие.

Закачките между брат и сестра може и да са нормални

Продължавам да гледам втренчено в краката си.

при другите, но не и за нас. Аскетите не одобряват нищо,

- Трие.

което би могло да притесни другия, включително поди­

Накрая вдигам очи към него.

гравки и закачки.

- Не искам да те загубя.

Давам си сметка колко сме предпазливи един с друг сега,

когато отношенията ни са вече различни - заради живота

- Не ги познавам. - Той вдига рамене. - Не помниш ли, че

в новите касти и с м ъ р т т а на родителите ни. Всеки път,

бях при т я х само месец?

когато го погледна, си давам сметка, че т о й е единствени­

Юрая намръщен стоварва подноса с храна върху масата.

ят ми жив роднина. Затова отчаяно искам да го задържа

- На опашката чух да говорят за разпита на Ерик. Из­

близо до себе си, да намаля пропастта помежду ни.

глежда, т о й нищо не знае за плановете на Джанийн.

- И СЬзън ли е дезертирала от Ерудитите? - пита Лин

- Какво?! - Аин изпуска вилицата в чинията. - Как е въз­

и нанизва на вилицата си шушулка зелен боб. Юрая и Тобиас

можно?

още се редят на опашката за обяд, застанали зад десетина

Юрая свива рамене и сяда.

от Прямите, чието внимание е прекалено ангажирано с ня­

- Не съм изненадан - обажда се Кейлъб.

какъв спор, за да мислят за храна.

Всички го зяпват.

- Не, тя е наш съсед още от дете. Аскет е - казвам.

- Какво толкова казах? - изчервява се т о й . - Щеше да е

- И ти си се забъркал с нея? - обръща се Лин към Кейлъб. -

глупаво да довери плановете си на един-единствен човек.

Не мислиш ли, че е доста глупаво? Когато всичко свърши,

Много по-разумно е да разкриеш само малка част на всеки

вие двамата ще се окажете в различни касти, ще живеете

от хората, с които работиш. И ако някой от т я х те пре­

далече един от друг...

даде, загубите ще са незначителни.

- Лин - прекъсва я Марлийн, като я хваща за рамото. -

- Аха - вметва Юрая.

Затвори си устата, моля!

Лин вдига вилицата и продължава да се храни.

Вниманието ми е привлечено от нещо синьо в другия

- Дочух, че Прямите приготвят сладолед - обажда се

край на помещението. Кара току-що е влязла. Оставям сан­

Марлийн и се обръща да огледа опашката. - Един вид ком­

двича си, а п е т и т ъ т ми вече се е изпарил. Свеждам глава.

пенсация - гадно е, че ни атакуваха, но поне да хапнем де­

Тя тръгва към най-отдалечения край на столовата, където

серт.

около няколко маси са насядали бежанци от Ерудитите.

- Е, това вече ми оправи настроението - сухо подмята

Повечето от т я х са заменили сините дрехи с черно-бели,

но все още носят очила. Опитвам да се съсредоточа върху

Лин.

разговора с Кейлъб, но и т о й е вперил поглед в Ерудитите.

- Едва ли ще е толкова добър като т о р т а т а на Без­

- Не мога да се върна обратно при Ерудитите, също

страшните - скръбно добавя Марлийн. Въздъхва и кичур

к а т о т я х - казва т о й . - Когато всичко свърши, аз няма да

от сиво-кафявата й коса пада пред очите.

имам своя каста.

- Ние правим страхотна т о р т а - обръщам се към Кей­

За първи п ъ т забелязвам как се натьжава, когато говори

лъб.

за Ерудитите. Досега не съм си давала сметка колко труд­

- Ние пък имаме газирани напитки - отговаря т о й .

но е било за него решението да напусне кастата.

- А имате ли тераса, която гледа над подземна река? -

- Може да отидеш и да седнеш с т я х - казвам, посочвай­

включва се Марлийн и чупи вежди. - Или пък стая, където

ки с глава бежанците от Ерудитите.

се изправяш срещу всичките си кошмари наведнъж?

- Не - отговаря Кейлъб. - И ако трябва да съм съвсем

честен, много се радбам, че е така.

- Пъуаьо - пропява Марлийн.

- Ама как така кошмари наведнъж? - повтаря Кейлъб със

светнал поглед. - Как действа това? Искам да кажа, компю­

тър ли произвежда кошмарите, или те са плод на мозъчна­

та дейност?

Г Л А В А

- Боже! - Лин оборва глава върху ръцете си, - Пак се за­

почва.

О С Е М Н А Д Е С Е Т А

Марлийн се впуска в описание на симулациите, а аз се ос­

тавям гласовете им да ме носят и опразвам главата си, до­

като довършвам сандвича. После, въпреки тропането на

приборите и жуженето на стотици разговори около мен,

- Запазете тишина всички!

полагам глава на масата и заспивам.

Джак Канг вдига ръце и насъбралото се множество

утихва. За това определено се иска талант.

Стоя сред тълпа Безстрашни, пристигнали със закъсне­

ние, когато вече не са останали свободни места за сядане.

Кратко проблясване привлича погледа ми - светкавица.

Определено не е най-подходящото време за среща в зала,

която има дупки вместо прозорци, но това е най-прос­

торното помещение в сградата.

- Знам, че много от вас са объркани и потресени от вче­

рашните събития - започва Джак. - Изслушах множество

доклади, представящи случилото се от различна гледна