Бунтовници

невинни жертви, повалени мъртви по улиците. Оцелелите

Тобиас отваря уста да ми отнеме думата, но аз го из­

Аскети бяха толкова малко, че дори не можеха да насмог-

преварвам.

нат да се погрижат за своите мъртъвци. Сигурно повече­

-Да.

то трупове все още лежат по улиците. Това нямаше да се

- Поне си откровена. - Тъмните му очи гледат празно

случи, ако не беше Ерик.

като кухи дупки, като беззвездна нощ. - Но имаш ли право

Мисля за момчето от Прямите, което т о й застреля,

точно ти да го решаваш, Беатрис Прайър? Или и сега ще

без дори да се поколебае. За вдървеното му тяло, което се

вземеш нещата в свои ръце, както реши съдбата на онова

повали на пода до мен.

момче - как му беше името? Уил?

Може би не ние решаваме дали Ерик да живее, или да

Не отговарям, Чувам отново как баща ми пита: „Кое

умре. Може би т о й сам го е решил, извършвайки всички

те кара да мислиш, че имаш правото да застреляш няко­

тези ужасни дела.

го?", докато с бой си проправяме п ъ т към контролната

Въпреки това ми е трудно да дишам.

зала в централата на Безстрашните. Тогава ми каза, че за

Поглеждам го без злоба, без омраза, без страх. Халките по

всяко нещо си има правилен п ъ т да го постигнеш, просто

лицето му лъщят, кичур мръсна коса е паднал пред очите.

трябва да го откриеш. В гърлото ми засяда нещо, сякаш е

- Чакайте - казва т о й . - Имам молба.

топка восък - толкова плътно, че н и т о мога да преглъщам,

- Не изслушваме молби на престъпници - отвръща Тори.

н и т о да дишам.

Тя от няколко минути е изправена и стои само на единия

- Ти си извършил всички престъпления, които при Без­

си крак. В гласа й прозвучава умора - сигурно иска всичко

страшните се наказват със смърт - намесва се Тобиас. -

това да свършва по-бързо, за да може да седне пак. За нея

тази екзекуция е просто едно неудобство.

- Аз съм лидер на Безстрашните - настоява Ерик. -

Единственото, което искам, е фор да изстреля куршума.

- Защо? - п и т а Тобиас.

- За да носиш цял живот

тази вина - отговаря Ерик. -

Вината за това, че ме свали от власт и после ме застреля

Г Л А В А

в главата.

Д В А Д Е С Е Т И Ч Е Т В Ъ Р Т А

Май започвам да схващам. Той изпитва удоволствие да

гледа как хората се пречупват - т о в а е била целта му и кога­

то постави камера в резервоара, в к о й т о едва не се удавих.

Тя го е ръководела и много преди това. Сега вярва, че ако

Кръвта е странна на цвят. По-тъмна е, отколкото чо­

Тобиас изпълни неговата смъртна присъда, ще го види за

век очаква.

последно, преди да умре.

Вперила съм очи в ръката на Марлийн, която е пъхната

Гадост.

под моята мишница. Н о к т и т е й са къси и нащърбени - тя

- Не може и дума да става за никаква вина - казва Тобиас.

ги гризе. Побутва ме напред и аз ходя, но не го усещам, за­

- В такъв случай нищо не те спира да го направиш - о т ­

щ о т о мислено все още стоя пред Ерик и т о й е още жив.

ново се ухилва Ерик.

Той умря точно като Уил. И се свлече също като Уил.

Тобиас вдига един от куршумите.

Мислех, че буцата в гърлото ми ще се разсее, щом т о й

- Я ми отговори на един въпрос - продължава Ерик. - Ви­

умре, но не стана така. Всеки п ъ т се налага да вдишвам

наги съм се питал дали баща ти се появява във всяка зона на

дълбоко, с усилие, за да си набавя необходимия въздух. Добре

страха, през която преминаваш?

поне че тълпата наоколо е многобройна и никой не чува

Тобиас зарежда куршума 8 празния пълнител, без да вдига

хриповете ми. Крачим към вратите. Най-отпред е Хари-

очи.

сън, който носи Тори на гръб като малко дете. Тя се смее,

- Тоя въпрос май не ти харесва? - настоява Ерик. - Питам

ръцете й са обвити около врата му.

се защо - да не те е страх, че Безстрашните ще си променят

Тобиас е опрял ръка до гърба ми. Знам го, защото видях

мнението за теб? И най-после ще разберат, че дори да имаш

как приближава отзад и вдига ръка, а не защото я усещам.

само четири страха, ти пак си оставаш страхливец

Вече нищичко не усещам.

Той изправя гръб и отпуска ръце върху подлакътниците

на стола.

Някой блъска и отваря в р а т а т а отвън. Спираме малко

Тобиас вдига пистолета с лявата ръка.

преди да налетим на Джак Канг и група Прями, които вър­

- Ерик - казва, - бъди смел.

в я т подир него.

После натиска спусъка.

- Какво с т е направили? - п и т а т о й . - Току-що ми казаха,

че Ерик го няма в килията.

Аз стискам очи.

- Той е под нашата Ьрисдикция - отговаря Тори. - Съ-

крясъците наоколо. Имам чувството, че отново минавам

дихме го u го екзекутирахме. Редно е да ни благодариш за

услугата.

през инициацията и тичам надолу по стълбите на Цитаде-

лата непосредствено след Изборната церемония. Краката

- От къде на къде... - Лицето на Джак става алено. Кръв­

ми горят, но така ми е добре.

та е no-тъмна от изчервяването, въпреки че едното съ­

Стигаме фоайето. Долу ни чака група Прями и Еруди-

държа другото. - От къде на къде трябва да ви благодаря?!

т и , сред които е русата жена Дивергент, която видях да

- Защото ти също искаше т о й да бъде екзекутиран,

влачат за косата към асансьорите; момичето, на което по­

нали? Това трябваше да е наказанието, след к а т о уби едно