Бунтовници

Лицата на Юрая и Марлийн все още са близо едно до

- Да. - Той изглежда смутен. - Защо?

друго. Двамата продължават да се усмихват.

2 4 3

Насилвам се да откъсна поглед от т я х и забивам очи

отбягват погледа ми. Той блъска в р а т а т а на централния

в чинията си. Всеки п ъ т ми е странно да видя как двама

вход и летният въздух ме обгръща. Никакъв полъх на вя­

души, к о и т о доскоро съм познавала поотделно, с т а в а т

двойка, макар че и преди ми се е случвало. Дочувам скърцане,

търа.

когато Кристина бавно прокарва вилицата по чинията си.

- Кокалчетата ти са разкървавени, а някой наскоро е

- фор! - провиква се Зийк и маха с ръка. Изглежда, Тобиас

използвал залата.

му се вижда истинско спасение. - Идвай тук, има място!

- Ето, точно това имах предвид. Ти си много по-схват-

Тобиас поставя ръка върху здравото ми рамо. Няколко

лива от всички останали. - Той си поглежда часовника. -

от кокалчетата му са охлузени и кръвта изглежда съвсем

Казаха ми да хвана влака в 20,05 ч. Хайде.

прясна.

Усещам прилив на надежда. Този път може да се размине,

- Съжалявам, не мога да остана.

без да се караме. Може най-накрая всичко помежду ни да се

После се навежда и прошепва:

оправи.

- Мога ли да те отмъкна за малко?

Крачим към релсите. Последния път, когато дойдохме

Надигам се и помахвам за довиждане на онези, които

тук само двамата, т о й искаше да ми покаже светлините в

ме забелязват - т о в а всъщност е само Зийк; Кристина и

централата на Ерудитите, които не угасват по цяла нощ;

Хектор са забили погледи в чиниите си, а Юрая и Марлийн

да ми подскаже, че Ерудитите замислят нападение срещу

тихичко си приказват. Двамата с Тобиас излизаме от сто­

Аскетите. Сега имам чувството, че ни предстои среща с

ловата.

безкастовите.

- Къде отиваш?

- Достатъчно схватлива, за да усетя кога подминаваш

- При железопътната линия - отговаря т о й . - Имам

въпроса ми без отговор - казвам.

среща и ми се ще да си до мен, за да анализираш ситуацията.

Той въздъхва.

Вървим по едната от пътеките, к о и т о се вият по сте­

- Да, наистина пак преминах през моята зона на страха.

ните на Ямата и водят към стълбището на Империята.

Исках да разбера дали т а м нещо се е променило.

- И защо точно 05 трябва да...

- И наистина беше така. Нали?

- Защото те бива повече от мен 6 това.

Той о т м я т а кичур коса от лицето си и отбягва моя по­

Нямам какво да му отговоря. Изкачваме се по стълбище­

глед. Не знаех, че косата му е толкова гъста - не личеше, ко­

то и преминаваме през отбора в стъкления под. По пътя

гато я носеше късо подстригана като Аскетите; сега обаче

към изхода пресичаме усойната зала, в която преминах през

е близо две педи и се спуска над челото му. Видът му вече не

своята зона на страха. Ако се съди по спринцовката на

е толкова заплашителен и т о й повече прилича на човека,

пода, някой съвсем скоро е бил тук.

когото познавам отблизо.

- Днес да не си минавал през т в о я т а зона на страха? -

- Да - отвръща т о й , - но бройката си е все същата.

питам.

Отляво дочувам да се разнася свирката на влака, но фа­

- Какво те кара да ме питаш това? - т ъ м н и т е му очи

ровете на локомотива не с в е т я т . Машината се носи по

релсите к а т о дебнещо диво животно.

кажа, че да го успокоя. „Нямам намерение скоро да умирам."

- П е т и я т вагон отзад напред - крещи т о й .

Но кой може да каже уверено такова нещо. Живеем в опа­

Двамата едновременно се втурваме да бягаме. Пребро­

сен свят, пък и аз не съм толкова привързана към живота

явам до петия вагон, вкопчвам се в дръжката до в р а т а т а

си, че да оцелея на всяка цена. Значи, не мога да го успокоя.

с лявата си ръка и се мятам с всичка сила. Опитвам се да:

Той отново поглежда часовника.

преметна краката си вътре, но не ми се получава; сега са

- Ще са т у к всеки момент.

опасно близо до колелата - изпищявам и ожулвам коляното

Надигам се и виждам Евелин и Едуард да с т о я т край рел­

си в пода, когато се хвърлям във вагона.

сите. Хукват да бягат още преди влакът да е стигнал до

Тобиас се мята след т о в а и коленичи до мен. Държа коля­

т я х и се м я т а т вътре почти без усилие, също като Тоби­

н о т о си и стискам зъби.

ас. Явно редовно тренират.

- ДаО да видя - казва т о й . Навива крачола на джинсите

Едуард ми се подсмихва. Днес върху превръзката на око­

ми над коляното. Кожата ми - невидимо за окото - на­

то му има пришито голямо синьо X.

стръхва при неговия допир и аз си представям как сграб­

- Привет - поздравява Евелин. Гледа право в Тобиас, ко­

чвам яката на ризата му и го притеглям към себе си за

гато го казва, сякаш мен изобщо ме няма.

целувка. Представям си как се притискам в него, но сега

- Хубаво място за среща - отвръща Тобиас. Вече съвсем

това е немислимо, защото нашите несподелени тайни ни

е притъмняло и различавам единствено силуетите на сгра­

държат далече един от друг.

дите на фона на тъмносиньото небе. Виждат се само ня­

Коляното ми е почервеняло от кръв.

колко блещукащи светлинки около езерото, което трябва

- Раната е повърхностна - казва т о й . - Бързо ще заздра­

да е централата на Ерудитите.

вее.