Бунтовници

Тобиас. И ние трябва да се опитаме да разберем какво точ­

Няколко секунди по-късно Евелин го следва. Двамата с То­

но!

биас оставаме сами във вагона, мълчаливо заслушани в със-

- Пак ли започваш? Мислех, че вече сме приключили с

кането на колелата върху релсите.

този въпрос. Той е аьжец, Трие.

- Защо ти трябваше да ме водиш със себе си, след като

- Така ли било?! - повишавам т о н . - В такъв случай и

така или иначе си решил да се съюзиш с тях? - питам глухо.

майка ти е лъжкиня. Ти сериозно ли мислиш, че Аскетите

- Но ти не ме спря.

биха пратили някого в изгнание? Е, аз не го вярвам.

- Какво трябваше да направя - да размахам ръце между

- Не говори за майка ми по този начин.

вас ли? - отвръщам намръщено. - Не ми е в характера.

Забелязвам светлина в далечината. Империята.

- Това трябва да стане.

- Добре, тогава. - Отивам до в р а т а т а на вагона. - Няма

- Не мисля като теб - казвам. - Сигурно има и друг на­

да правя повече така.

чин.

Скачам и пробягвам няколко крачки, за да запазя равно­

- Какъв? - п и т а т о й , скръствайки ръце. - Ти просто не

весие. Тобиас скача след мен, но аз не му позволявам да ме

я харесващ, още о т к а к т о се запознахте - т о в а е.

настигне - връхлитам право в сградата, втурвам се надолу

- Ясно, че не я харесвам! Тя те е изоставила!

по стълбите и се връщам обратно в Ямата, за да си намеря

- Те са я пратили в щгшнж\ А след к а т о аз й прощавам,

място за спане.

не е зле и ти да го направиш. Аз съм този, когото са изо­

ставили, не т и .

- Има и нещо друго. Аз не й вярвам. Според мен се опит­

ва да те използва.

- Е, не ти го решаваш.

- Пак те питам, защо ме взе със себе си? - натъртвам и

скръствам ръце като него. - А, да - за да ти помогна в ана­

лизирането на ситуацията. Е, аз я анализирах и ако моето

мнение не ти допада, т о в а не значи, че...

- Забравил съм, че преценката ти винаги се основава на

някакви предразсъдъци. Ако си го бях спомнил навреме, си-

п ъ т не хваща всички, а само... някои.

Тя опира длани в коленете си и диша тежко.

- Един от т я х спомена нещо за Дивергентите - продъл­

жава.

- Казал е такова нещо под въздействието на симулация­

Г Л А В А

та ли? - питам.

Д В А Д Е С Е Т И Ш Е С Т А

Тя кимва.

- Марлийн. Но не звучеше да говори от свое име. Някак

прекалено... монотонно.

Вратата се отваря и аз тръгвам след нея по коридора

Нещо ме събужда.

към вратата, на която пише КЪМ ПОКРИВА.

- Трие! Ставай!

- Кристина, защо се качваме на покрива? - питам.

Крясък. Не задавам въпроси. Спускам крака на пода и

Тя не ми отговаря. Стълбището към покрива мирише

се оставям някаква ръка да ме поведе към вратата. Боса

на стара боя. По бетонните стени с черно са надраскани

съм, а подът т у к е неравен. Убива на пръстите и пети­

графити на Безстрашните. Емблемата на кастата и ини­

те ми. Присвивам очи, за да разбера какво ме дърпа напред.

циали, свързани със знак плюс: РГ + НТ, БР + ф Н . Влюбени,

Кристина. Тегли ме толкова силно, че едва не измъква лява­

които сигурно вече са остарели или отдавна не са заедно.

та ми ръка от ставата.

Притискам ръка в гърдите, за да почувствам ударите на

сърцето си. То бие толкова учестено, че е странно как

- Какво става? - питам. - Какво се е случило?

изобщо още дишам.

- Млъквай и тичай!

Тичаме към Ямата и ревът на реката ни следва по пети­

Нощният въздух е прохладен. Кожата на ръцете ми на­

т е . Последния път, когато Кристина ме измъкна от лег­

стръхва. Очите ми привикват към тъмнината и вече раз­

лото, беше, когато извадиха т я л о т о на Ал от бездната.

личавам т р и фигури, които с т о я т на ръба в другия край на

Стискам зъби и се опитвам да не мисля за т о в а сега. Пове­

покрива с лице към мен. Едната е Марлийн. Другият е Хек-

че не може да се повтори. Няма как да стане.

т о р . Третата не я познавам - малко момиче от Безстраш­

ните, най-много осемгодишно, със зелен кичур в косата.

Тя тича много по-бързо от мен. Задъхвам се, докато

прекосяваме със спринт стъкления под на Империята.

С т о я т съвсем неподвижно до самия край на покрива,

Кристина стоварва цялата си длан върху бутона на асан­

въпреки че вятърът духа силно и развява косите им пред

сьора и се втурва вътре още преди в р а т а т а да се е отво­

лицата, а кичурите влизат в очите и у с т а т а им. Дрехите

рила напълно, теглейки ме подире си. После забива пръст

им плющят при всеки порив, но те все така не помръдват.

в бутона ЗАТВАРЯНЕ НА ВРАТАТА, след което натиска

- Хайде сега да се дръпнете от ръба - обръща се Кристи­

копчето за последния етаж.

на към тях. - Не правете глупости. Давайте...

- Симулация - казва. - Действа симулация. Само че този

- Не те чуват - казвам тихо, пристъпвайки напред. -

Humo me Виждат.

неизменно ме посреща с усмивка. Не към Марлийн.

- Трябва едновременно да се хвърлим към тях. Аз поемам

Докато Марлийн и малкото момиче прекрачват през

Хек, ти...

ръба на покрива, аз се мятам към Хектор.

- Така рискуваме да ги бутнем от покрива. Ти застани до

Сграбчвам каквото ми попадне. Ръка. Част от риза.

момичето за всеки случай.

Грубият покрив жули коленете ми, а т е ж е с т т а на Хектор