Бунтовници

- Досега не съм виждала такава симулация. Искам да

беше чак толкова отдавна - се чувствах истинска слабачка

кажа, че не ми се е случвало като външен наблюдател. Но

край нея, но сега нейната сила ми влива увереност, че и аз

вчера... - Тя клати глава. - Ти си права. Те не могат н и т о да

някога мога да бъда такава.

те чуят, н и т о да те видят. Също като Уил...

Двете коленичим една до друга на каменния под и аз я

Тя се задавя с името му. Спира, поема си въздух и мъ­

прегръщам също толкова здраво.

чително преглъща. Примигва няколко пъти, за да прогони

- Всичко е вече зад нас - казва т я . - Точно т о в а дойдох да

сълзите. После пак ме поглежда.

ти кажа. Вече съм ти простила.

-Ти ми каза, че е трябвало да го направиш, иначе е щял

~\~ -Ь -Ь

да те застреля, но аз не ти повярвах. Сега обаче вярвам... И

ще се опитам да ти простя. Е т о това... исках да ти кажа.

Всички Безстрашни се смълчават, когато влизам в сто­

Част от мен изпитва облекчение. Тя ми вярва, тя се

ловата същата вечер. Не ги виня. Аз съм една от Диверген­

опитва да ми прости, макар че няма да й е лесно.

т и т е , заради които Джанийн ги избива. Сигурно повечето

Но после 6 мен надделява гневът. Какво си е мислела до­

сега? Сигурно, че нарочно съм убила Уил, един от най-добри­

от т я х биха искали да се предам. Или са ужасени, че няма

те ми приятели? Трябвало е да ми повярва още от самото

да го направя.

начало, защото е трябвало qajuae, че не бих направила та­

Ако т о в а бяха Аскетите, досега н и т о един Дивергент

кова нещо, ако имах друг избор.

да не е останал тук.

- Какъв късмет, дето най-после има дока^атеаство, че не

За миг се колебая къде да седна и как да стигна до място­

съм хладнокръвен убиец. Така де, освен думата ми, искам да

т о . Но после Зийк ми помахва от неговата маса с мрачен

кажа. Иначе какво би те накарало да ми повярваш. - Насил­

поглед и аз се насочвам натам. Преди да съм се добрала до

вам се да се засмея, опитвам се да се престоря на безгрижна.

стола обаче, Лин приближава към мен.

Тя отваря уста, но аз не я оставям да се изкаже, защото не

Това вече не е същата Лин, която познавам. Свирепият

мога да се спра. - Не е зле да побързаш с прошката, защото

поглед е изчезнал. Тя е бледа и хапе устни, за да прикрие тре­

няма много време...

перенето им.

Гласът ми се пречупва и аз вече не мога да се сдържа. За­

- Ъм... - започва т я . Погледът й се стрелка ту наляво,

давят ме хлипове. Подпирам се на стената и усещам как се

ту надясно, но избягва да срещне очите ми. - Марлийн ми

липсва... страшно. Познавам я открай време и... - Тя тръс-

сини кичури 6 косата и халки от горе до долу и на двете

ка глава. - Не искам да приемеш думите ми като нещо, кое­

уши. Красива е, също като Лин.

то се отнася до Марлийн - продължава, сякаш ме хока, -

но... съм ти благодарна, че спаси Хек.

Миг по-късно в столовата влиза Тобиас, следван от

Лин пристъпва от крак на крак и очите й се стрелкат

Тори и Харисън. Напоследък се опитвам да го избягвам. Не

из помещението. После ме прегръща с една ръка и пръсти­

съм говорила с него, о т к а к т о се скарахме, преди Марлийн...

те й се вкопчват в ризата ми. Болка пронизва рамото ми.

- Здрасти, Трие - поздравява Тобиас, когато наближава

Аз обаче премълчавам това.

достатъчно, за да го чуя. Гласът му е нисък, дрезгав. Негови­

Тя ме пуска, подсмърква и тръгва обратно към нейна­

ят звук ме отвежда на тихи и спокойни места.

та маса, сякаш нищо не е станало. Ч е р т и т е на Юрая са

- Здрасти - отвръщам със свито гърло, от което ся­

отпуснати, к а т о че не е съвсем на себе си. Пред него стои

каш излиза нечие чуждо гласче.

тъмнокафява бутилка и т о й отпива често от нея.

Той сяда до мен и премята ръка на гърба на стола ми,

навеждайки се към мен. Не поглеждам към него - откажат да

Чувствам се нащрек в негово присъствие. Спасих Хек,

което ще рече, че съм го предпочела пред Марлийн. Но

погледна към него.

Юрая не ме поглежда. Издърпвам стола насреща му и при­

Поглеждам към него.

сядам на ръба.

Тъмни очи - особен оттенък на синьото, който може

- Къде е Шона? - питам. - Още ли е в болницата?

както да хвърли завеса върху останалата част от помеще­

- Не, т у к някъде е - отвръща Зийк, посочвайки с глава

нието, така и да ме утеши, а също да ми напомни, че сега

към масата, накъдето отиде Лин. Зървам я отдалече в ин­

сме много no-отчуждени един от друг, отколкото би ми

валидната количка - толкова е бледа, че чак прозрачна. - Не

се искало.

трябваше да става, но Лин се набърка и сега й прави ком­

- Няма ли да ме попиташ дали съм добре? - казвам.

пания.

- Не, защото съм сигурен, че изобщо не си добре. - Той

- И ако се чудиш защо са седнали чак там, да ти кажа...

поклаща глава. - Искам да те помоля да не взимаш каквото

Шона разбра, че съм Дивергент - завалено се обажда Юрая. -

и да е решение, преди да сме го обсъдили.

Сега я е страх да не прихване и т я .

„Вече е прекалено късно - мисля си. Решението е взето."

- А !

- Сигурно искаш да кажеш, докато всички ние не го об­

- Нахвърли се и на мен - с въздишка добавя Зийк. - О т ­