и с т и не мога да го направя. Гърбът ми се извива в дъга над
Тобиас се боричка с изменниците на Безстрашните край
масата, мускулите ми се сковават, а гърлото ми се раздира
в р а т а т а
от нечленоразделен крясък, който не спира.
Зад себе си дочувам нещо к а т о детски плач и обръщам
глава да видя откъде идва, но т а м има само апарат за ехо-
+ + +
кардиография. Над мен фугите между
плочките на таванасе усукват и извиват в чудовищни създания. Воня на разла
- Успокоително - нарежда
неумолим глас.гаща се плът изпълва въздуха и започва да ми се гади. Чудо
Още едно убождане
във врата и сърцето ми бавно усповищните създания добиват по-отчетлива форма - т о в а са
коява ритъма. Ридая от облекчение. Известно бреме мога
птици, врани с човки колкото предмишницата ми, а кри
единствено да ридая от облекчение.
лете им са толкова черни, че сякаш поглъщат светлината.
Това не е страх. Нещо друго е; чувство, каквото не би
- Трие - обажда
се Тобиас. Откъсвам поглед от враните.трябвало да съществува.
Той стои до вратата, където беше и преди да ме ин
- Пуснете ме - казва Тобиас и сега гласът му е още по-
жектират,
но сега държи нож. Протяга го напред и обръщадрезгав. Примигвам, за да го видя през сълзи. По ръцете му -
о с т р и е т о към себе си. Сега то сочи стомаха му.
После готам, където са го стискали изменниците на Безстрашни
приближава към т я л о т о си и върхът опира в корема му.
т е , има червени следи, но т о й не умира. Той е добре. - Ще
- Какво правиш?! Спри!
кажа
каквото искаш само ако ме пуснат.Той леко се усмихва.
Джанийн
кимва и т о й се втурва към мен. Стиска ръ- Правя го за т е б - казва.
ката ми в своята, с другата гали косата ми. Върховете на
Бавно забива ножа,
а кръвта обагря края на ризата му.пръстите му с т а в а т мокри от сълзите. Той не ги избърс
Не мога да понеса гледката и опъвам до скъсване ремъците,
ва. Вместо т о в а се свежда
над мен и опира чело в моето.които ме държат
за масата.- Ако ми дадете карта - казва глухо близо до бузата ми, -
- Не, спри!
ще отбележа убежищата на безкастовите.
Гърча се върху масата. Ако т о в а беше симулация, досе
Челото му, опряно в моето, е сухо и прохладно. Муску
га да съм се освободила. Значи всичко се случва в действи
лите по цялото тяло ме болят, сигурно са били сковани,
телност, реално е. Крещя, а т о й забива ножа
до дръжката.докато ме е държал
серумът на Джанийн.Свлича се на пода, кръвта му блика все по-обилно и прави
Тобиас отстъпва и сплита пръсти с моите, докато из
локва около него. П т и ц и т е сенки обръщат мънистените
менниците на Безстрашните не го откъсват от мен и не
си очи натам и се спускат в рояк от криле и нокти, които
го отвеждат в неизвестна посока. Ръката ми тежко
падасе впиват в кожата му. Мяркам очите му през вихъра от
върху масата. Вече не се мятам в ремъците. Единствено
перушина, т о й все още е в съзнание.
т о , което искам, е да спя.
Една от п т и ц и т е каца върху пръстите, стиснали ножа.
- И след като така u така си тук... - казва Джаниин,
когато Тобиас и конвоят му излизат. После вдига поглед и
забива воднистите си очи в един от Ерудитите. - Намери
го и го доведи.
После отново свежда
поглед към мен.- Докато спиш, ще извършим кратка процедура, за да из
Г Л А В А
ясним някои неща за т в о я мозък. Няма да е болезнена. Пре
Т Р И Д Е С Е Т И В Т О Р А
ди т о в а обаче... Обещах да те държа
в течение за всичкоотносно процедурите. Е т о защо смятам за редно да знаеш
кой точно ще ми асистира. - Тя леко се усмихва. - Също
така кой ми каза за т в о и т е наклонности към т р и от кас
Събуждам се от болка в главата. Опитвам се пак да зас
т и т е и откъде ни хрумна да включим майка ти в последна
пя - изпитвам известен покой поне докато спя - но обра
та симулация, за да я направим по-ефективна.
зът на Кейлъб до в р а т а т а отново и отново изниква пред
Тя поглежда към вратата. Вече усещам действието на
мен, съпроводен от крясъците на врани.
успокоителното и контурите на всичко пред очите ми
Как така н и т о веднъж не се замислих от къде на къде
леко се размазват. Аз също поглеждам през рамо и в мъглата
Ерик и Джаниин знаят за моята наклонност към т р и от
на дрогирания си мозък го виждам.
кастите?
Кейлъб.
Как така не ми дойде на ума, че само трима души на
този свят го знаят: Тори, Кейлъб и Тобиас.
Главата ми пулсира. Вече нищо не разбирам. Защо Кейлъб
ще ме предава? Чудя се кога ли е станало - дали след симула-
ционната атака? Или след бягството от базата на Миро-
творците? А може още по-рано - когато баща ми е бил още
жив? Кейлъб каза, че е напуснал Ерудитите, когато разбрал
какво замислят - дали ни излъга?
Така трябва да е било. Опирам длан на челото си. Брат
ми предпочете кастата пред кръвната връзка. За т о в а си
гурно има причина. Тя трябва да го е заплашила. Или го е
заставила по някакъв начин.
Вратата се отваря. Не вдигам глава, н и т о отварям очи.
- Дървената. - Това е Питър, разбира се.
- Какво? - Ръката ми пада от лицето и повлича кичур