Читаем Бунтовници полностью

коса. Поглеждам го с ъгълчето на окото. Косата ми никога

досега не е била толкова мазна

възхищава на кондицията му - идеална - и на скоростта,

Питьр оставя край леглото бутилка вода и сандвич.

с която действа - невероятна. После т о й се обръща и на­

Само при мисълта за храна ми се повдига.

сочва пистолета към Питър. Питър обаче вече ме е пуснал.

- Настъпи ли вече мозъчната смърт? - пита.

Тобиас ме хваща за дясната ръка, помага ми да се изправя

- Едва ли.

и хуква да бяга. Тичам след него и плета крака. Всеки п ъ т

- Не бъди толкова сигурна.

щом стъпя на земята, болка цепи главата ми, но не мога

- Ха-ха - отвръщам. - От колко време спя?

да спра. Преглъщам сълзите. „Тичай", заповядвам на себе си,

- Близо ден. Трябва да те заведа на баня.

сякаш т о в а може някак да ме облекчи. Ръката на Тобиас е

- Само ако споменеш нещо от рода на колко отчаяно се

груба и силна. Оставям се да ме издърпа зад ъгъла.

нуждая от баня - казвам уморено - ще те фрасна в окото.

- Тобиас - изхриптявам.

Когато надигам глава, с т а я т а се завърта около мен, но

Той спира и се обръща към мен.

все пак успявам да стъпя на пода и да се изправя. Двамата

- О, не - казва, погалвайки бузата ми с върха на пръсти­

с Питър тръгваме по коридора. Когато завиваме към бани­

т е . - Хайде, качи се на гърба ми.

т е , в другия край се появяват някакви хора.

Навежда се, а аз обвивам ръце около врата му и заравям

Един от т я х е Тобиас. Мога да предвидя къде точно ще

лице между плешките. Той ме вдига без усилие и прихваща

се пресекат пътищата ни - между м я с т о т о , на което се

краката ми с лявата си ръка С дясната все още стиска

намирам, и в р а т а т а на килията. Гледам втренчено, но не

пистолета.

него, а там, където ще бъде, когато посегне за ръката ми,

Отново побягва и въпреки т е ж е с т т а на т я л о т о ми,

както направи предишния път. Кожата ми е изтръпнала в

пак е бърз. „Как може някога да е бил Аскет", размишлявам

очакване. Ще мога пак да го докосна, дори и само за секунда.

замаяно. Всичко в него сякаш е нарочно създадено за бързина

Шест стъпки, докато се разминем. П е т стъпки.

и смъртоносна прецизност. Но не и сила, не точно сила -

На четири крачки от мен обаче Тобиас спира. Тялото

т о й е умен, но не силен. Само толкова, колкото да ме носи.

му изведнъж натежава и това сварва конвоя от изменници

Коридорите са празни, но няма още дълго да е така. Ско­

на Безстрашните неподготвен. Хватката на войника, кой­

ро от всички ъгли на сградата срещу нас ще се в т у р н а т Без­

то го държи, отслабва за секунда и Тобиас се свлича на пода.

страшни и ние ще се озовем в капана на този бял лабиринт.

После рязко се претъркулва настрани. Стрелва се на­

Питам се как Тобиас ще мине през редиците им.

пред. Измъква пистолета от кобура на по-ниския от Без­

Вдигам глава в мига, когато т о й префучава покрай изхо­

страшните.

да.

П и с т о л е т ъ т стреля. Питър отскача, превит надясно,

- Тобиас, пропусна го.

повличайки ме със себе си. Главата ми се плъзва по стената.

- Кое... съм пропуснал? - произнася между две вдишвания

Устата на охранителя от Безстрашните е отворена - си­

т о й .

гурно крещи. Аз обаче не го чувам.

- Изхода.

Тобиас силно го рита в корема. Безстрашната 6 мен се

- Няма да правим о п и т за бягство. Ще ни застрелят -

казва. - Вместо това... ще потърсим нещо.

предавателите в Безстрашните.

Щях да помисля, че сънувам, ако болката в главата ми не

Това обяснява защо бягахме, без да се спасим. Целта е

беше толкова силна. Обикновено сънищата ми са лишени

била да открием контролната зала 6 дъното на коридора.

от логика и здрав смисъл. Щом няма да бягаме, защо ме взе

EvegaM го, все още замаяна о т случилото се през послед­

със себе си? И какво се кани да прави, щом няма да ни осво­

ните няколко минути.

боди?

- Втората - продължава, кашляйки - е да се уверя, че още

Когато попадаме в широк коридор със стъклени вит­

се държиш,

защото имаме план.

рини от двете страни, през които се виждат офиси, т о й

- Какъв план?

спира толкова рязко, че едва не ме изпуска. Ерудитите се­

- Според един от вътрешните ни информатори екзеку­

д я т като вкаменени по бюрата си и ни гледат. Тобиас не

цията ти е насрочена приблизително за след две седмици,

им обръща внимание. Погледът му, поне доколкото виж­

считано от днес - казва. - Това съвпада с д а т а т а на следва­

дам, е втренчен в една врата в дъното на коридора. Над­

щата симулация на Джанийн за разкриване на Дивергенти.

писът върху нея гласи КОНТРОЛНА ЗАЛА - А.

Затова след четиринайсет дни безкастовите, верните на

Тобиас претърсва всеки ъгъл на помещението, после

кастата Безстрашни и Аскетите, които желаят да се сра­

стреля в камерата, окачена в дясната част на тавана. Ка­

жават, ще нападнат централата на Ерудитите и ще им

мерата пада. Той стреля 6 камерата на табана отляво.

отнемат най-ценното оръжие - компютърната система.

Обективът й се пръска на парчета.

Това означава, че ще сме по-многочислени от изменниците

- Сега можеш да слезеш - казва. - Повече няма да тичаме,

на Безстрашните, а следователно и от Ерудитите.

обещавам.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Одиссей покидает Итаку. Книги 1-13
Одиссей покидает Итаку. Книги 1-13

Главные герои случайно обнаружили в современной им Москве начала 80-х присутствие инопланетян. И это оказалось лишь началом их похождений не только по разным планетам, но и по разным временам и даже разным реальностям... Сериал Звягинцева написан в лучших традициях авантюрно-приключенческих романов, и неторопливо читать его действительно интересно и приятно. За первую книгу цикла Василий Звягинцев в 1993 году сразу же был удостоен четырёх престижных литературных премий — «Аэлита», «Интерпресскон», Премии им. А.Р. Беляева и специальной международной премии «Еврокон».Содержание:1-2. Одиссей покидает Итаку 3. Бульдоги под ковром 4. Разведка боем 5. Вихри Валгаллы 6. Андреевское братство 7. Бои местного значения 8. Время игры 9. Дырка для ордена 10. Билет на ладью Харона 11. Бремя живых 12. Дальше фронта 13. Хлопок одной ладонью

Василий Дмитриевич Звягинцев

Социально-психологическая фантастика