Черна вечер

Пътят стана по-равен и прав и внезапно изведе Бен от гората на едно огряно от слънцето плато, разположено между две възвишения, където през отворената порта на една телена ограда се виждаше обширен лагер. От лявата страна се издигаха няколко различни по големина сгради от пенобетон, в съседство имаше площадка за барбекю, а вдясно — плувен басейн.

Грейди паркира зад три коли на щатската полиция, една линейка, син фургон с надпис „Съдебна медицина“ и един червен джип, в когото разпозна джипа на Брайън и Бетси. Няколко щатски полицаи, двама санитари и един дебел мъж в сив костюм се бяха скупчили на отсамния бряг на басейна, с гръб към Бен. Но когато той отвори вратата на патрулката си, единият от полицаите се обърна, огледа го изучаващо, после погледна обратно към брега на басейна, пак към Грейди и с мрачно изражение тръгна към него.

Лейтенант Крейн. В средата на четиридесетте. Висок. С ясно изразен нос и скули. С елегантна фигура — лекарят му бе казал да отслабне, спомни си Бен. Къса, сресана назад пясъчноруса коса. Грейди бе работил няколко пъти с него, когато извършеното престъпление бе под юрисдикцията на единия, а зоподозреният бе задържан от другия.

— Бен.

— Джеф.

— Обясни ли ти твоята диспечерка? — Крейн изглеждаше притеснен.

Грейди мрачно кимна.

— Брайън е застрелял Бетси, а после и себе си. Но защо, по дяволите, би…

— Точно това се надяваме да ни кажеш.

Бен потрепера въпреки следобедната горещина.

— Откъде бих могъл да знам?

— Бяхте приятели със семейство Рот. Противно ми е да те моля за това. Мислиш ли, че ще можеш… Би ли…

— Да погледна телата?

— Да. — Крейн сбърчи чело още по-притеснено. — Ако нямаш нищо против.

— Джеф, независимо, че жена ми и синът ми са починали, все още мога да си върша работата. Макар Брайън и Бетси да бяха мои приятели, мога да направя всичко, което е необходимо. Готов съм да помогна.

— Така си и мислех.

— Тогава защо трябва да ме питаш?

— Защото си замесен.

— Какво?

— Всяко нещо по реда си — отвърна Крейн. — Първо, виж телата. После ще ти покажа какво стискаше в ръката си твоят приятел, беше увито около дръжката на пистолета. А след това ще поговорим.

Смрадта на разлагаща се плът накара Грейди да сбърчи нос. Висок до кръста дървен парапет обграждаше плувния басейн. Бен последва Крейн през отвора и стигна до циментовия бордюр на басейна. Един от полицаите снимаше нещо на земята, докато дебелият мъж със сивия костюм му оказваше различните ъгли. Когато видяха приближаващите Крейн и Грейди, останалите полицаи се отдръпнаха настрани и Бен видя телата.

От шока му се доповръща. Телата бяха прострени по очи на цимента, а зад тях стърчаха самотно два шезлонга от червено дърво. Главите на приятелите му бяха обърнати към басейна. Или поне това, което бе останало от главите им. Четирийсет и пет милиметровите куршуми бяха нанесли големи поражения. Зад дясното ухо на Бетси и това на Брайън входните отверстия бяха покрити с черни съсиреци кръв. На противоположната страна, на челото близо до слепоочието, изходните отверстия представляваха зейнали дупки, от които на цимента бяха изхвърчали кръв, мозък и коса. А над всичко това бръмчеше противен рояк мухи. Пистолетът лежеше близо до ръката на Брайън.

— Добре ли си? — Джеф докосна ръката на Грейди.

Той преглътна мъчително.

— Ще се справя.

Въпреки че почти десет години бе шеф на полицията в Бозуърт, Бен бе виждал малко простреляни жертви. В края на краищата Бозуърт беше средно голям град. В него нямаше много тежки престъпления. Повечето трупове, които бе виждал, бяха жертва на автомобилни катастрофи. Тази мисъл внезапно му напомни за катастрофата, в която бяха загинали жена му и синът му, и Грейди изпита още по-голяма скръб — заради приятелите и семейството си.

Твърдо решен да се овладее, той потърси сили в професионалния си навик и се опита да бъде обективен.

— Тези трупове… — Помъчи се да подреди обърканите си мисли. — … са започнали да подпухват. Въпреки горещината те нямаше да са така подути… Освен ако… Това не се е случило днес.

Крейн кимна.

— Доколкото можем да кажем, станало е вчера сутринта.

Дебелият мъж в сив костюм се намеси:

— Ще знам това със сигурност след аутопсията.

Мъжът беше окръжният съдебен лекар. Той даде знак на полицая да спре да снима.

— Мисле, че е достатъчно. — Обърна се към санитарите. — Сега можете да ги отнесете. — Извърна се към Крейн. — Око не възразявате.

Лейтенантът се замисли за миг и сви рамене.

— Направихме всичко, което можахме. Давайте.

Грейди усети студени тръпки, като чу да отварят циповете на найлоновите чували. Докато санитарите си слагаха гумените ръкавици, той се загледа в блещукащата синкава вода на плувния басейн, за да се разсее. Изпита благодарност към Крейн, когато го заговори и го отклони от мислите му.