Черни води

— Разбирам. — Наистина я разбирах. Пейдж се превърна в сирена миналата есен, за да спре Рейна завинаги. Тя искаше да свикне с новите си способности, без при това да навреди на човек, когото истински обича. Ето защо скъса с Райли, приятел на Саймън и негов съквартирант в „Бейтс“. — Странно обаче, че през всичките тия двеста и четиридесет дни нито веднъж не спомена името му.

— Може би защото е прекалено мъчително за мен.

— Или защото вниманието ти беше ангажирано с десетките сладки момчета в гимназията, които се надпреварваха за твоето внимание.

— Е — сви рамене тя, — наистина ми костваше доста време, докато успея да ги отблъсна.

— Пък и това сега — продължих, усмихвайки се бегло — не е любовна среща.

— Вярно. Това е двойна любовна среща.

— Това е просто среща.

— Придружена от храна, напитки… и нов тоалет, който не съм виждала досега.

Погледнах бегло тюркоазената си пола, която купих в следобедната почивка.

— Просто давам моя дял в подкрепа на местния бизнес.

Тя ме потупа по коляното.

— Какво будно гражданско чувство.

Погледнах я.

— Много ли съм наконтена? Дали да не отскоча до нас да се преоблека? Наистина не отивам на любовна среща и не искам Саймън да си мисли, че се опитвам нещо да променя. Най-малко от това имам нужда.

— Шегуваш ли се? Ти го обичаш. И трябва да се възползваш от всяка възможност, за да му напомниш, че и той изпитва същото към теб. Повярвай, дори срещата да беше на някоя бензиностанция, с това — тя посочи последователно моята блуза с жабо, джинсовото яке и огърлицата с мъниста — пак нямаше да си прекалено наконтена.

Ръката й все още беше върху коляното ми, стиснах я силно.

— Благодаря.

— Пак заповядай. Хайде сега да вървим и да дадем нашия дял за любимата ни мазна дупка в Уинтър Харбър.

Докато слизахме от колата и пресичахме улицата, аз не за първи път този ден се запитах защо Саймън избра точно това място за срещата ни. Щом ще обсъждаме нещо, което никой друг не трябва да чуе, не трябваше ли да сме на някое по-уединено място, като дома на някой от нас, например?

Неговата цел ми се изясни, чак като влязохме в заведението. Защото вътре беше претъпкано. Всички маси и столчетата на бара бяха заети.

— Нещо не схващам — заяви Пейдж, надвиквайки врявата от класически рок, разпалени разговори и смехове. — Да не би тук да поднасят сандвичите с гарнитура от кеш, вместо с картофки?

— Добър вечер! — Най-едрият мъж, когото бях виждала, с преполовена чаша бира в ръка откъсна поглед от играта на билярд, която наблюдаваше, и се обърна към нас. — Да ви почерпя по едно, дами?

— Не, благодаря! — Хванах Пейдж под ръка и я повлякох през навалицата.

— Искате ли да седнете? — провикна се друг откъм бара. — При мен има две свободни места!

Пейдж потръпна.

— Кани ни да му седнем в скута!

Задърпах я още по-силно напред.

— Не натам! — провикна се някой от двайсетината мъже, наобиколили джагите. — Ние сме тук!

Докато стигнем другия край на заведението, бяхме обстреляни с още десетина подобни предложения. А мъжете, които не успяваха да обелят нито дума, защото бяха или твърде пияни, или недостатъчно пили, ни опипваха с поглед, докато минавахме покрай тях, и отпиваха от чашите си. Даже тия с венчални халки прекъсваха разговора, за да ни огледат. Не ни беше за първи път да привличаме вниманието по този начин. Само дето досега не бяхме получавали толкова внимание наведнъж. Избягвайки погледите на мъжете, вече започвах да съжалявам, че не дойдох по джинси и яке, вместо с новия си тоалет.

— Ванеса!

Гласът ми се стори познат. Забавих крачка и мярнах Колин в тълпата. Седеше в едно сепаре заедно с три момичета — единствените момичета в заведението, освен нас с Пейдж.

— Елате при нас! Ще ви направим място!

Докато той махаше и ни освобождаваше място в сепарето, навалицата се разреди и аз успях да разгледам по-добре неговата компания. Две от момичетата изобщо не бях виждала, но определено познавах третото.

— Ето я Натали! — извика Пейдж, дърпайки ме за ръката. — Ела да я поздравим.

Щом тя тръгна към тях, почувствах слаба тежест в гърдите. Пейдж беше готова да приеме с отворени обятия новата си приятелка, но мен Натали все още не беше успяла да спечели. Заради странното чувство при първата ни среща, соленото кафе, което ни сервира, и нещо, което все още ми убягваше, реших, че е най-добре да внимавам.

Това бе една от причините, поради които не изгарях от желание да я поздравя точно сега. Втората бе, че не исках да карам нашата компания да ни чака, нито по-късно да давам обяснения защо Колин е бил доста по-въодушевен от срещата ни, отколкото би трябвало да се очаква. Затова когато Пейдж продължи да ме тегли натам, аз забих пети в пода. Тя се обърна към мен и аз кимнах по посока на втория салон в заведението.

Той беше по-малък, но също толкова претъпкан. Саймън и Кейлъб седяха на малка масичка в ъгъла.