Черни води

Подсмръкнах и кимнах с глава. Тя още веднъж ме притисна към себе си, после стана и се върна на дивана при татко. Избърсах очите си с ръкава на джинсовото яке, пожелах им лека нощ и тръгнах да излизам.

— А, скъпа! — извика след мен мама, когато вече бях в коридора.

Спрях и се обърнах.

— Искаме да напуснеш работата в ресторанта на Бети.

— Но…

— Това не подлежи на обсъждане. Не може да продължаваш да шофираш сама посред нощ. Двамата с баща ти ще ти даваме джобни. — Тя се извърна и ми прати въздушна целувка от дивана. — Лека нощ!

Отворих уста да възразя, но после размислих. В сравнение с перспективата да се махнем от града, това беше напълно справедливо желание. А аз не исках да си насилвам късмета.

Щом стигнах моята стая, грабнах две бутилки солена вода от хладилника и започнах да пия, докато набирах номера на Саймън. Той вдигна още на първото позвъняване.

— Искаш ли да излезем някъде утре? — попитах, преди да започне да ме разпитва къде съм била и дали съм добре.

— Да излезем ли?

— На разходка сред природата или нещо такова. Можем да си направим пикник.

— Не трябва ли да си на работа?

Седнах на леглото и смъкнах якето.

— Ще си взема почивен ден. Ти можеш ли да се измъкнеш от яхтеното пристанище?

— Сигурно… Само трябва да се разбера с Монти и Кейлъб сутринта.

Личеше си, че му е приятно, но е и объркан. Продължих да бъбря, за да може приятното усещане да надделее над объркването.

— Знам, че се разделихме само преди няколко часа, но пак ми се струва, че е минало страшно много време. Затова ми се ще един цял ден да сме заедно. Нали ще е хубаво?

— И аз непрекъснато си мисля за същото. Страхотно. Ще направя всичко възможно да се измъкна.

Усещах усмивката в гласа му. Въпреки обезпокоителния разговор, завършил току-що в дневната, той също ме накара да се усмихна.

Поговорихме още няколко минути. Разказах му как е минала вечерта в ресторанта на Бети, като внимателно избегнах някои от най-тревожните подробности. Реших, че ще е по-добре да ги обсъдим очи в очи. Той на свой ред ми разказа за вечерята по случай рождения ден на баща си.

— Много ми се искаше и ти да дойдеш — каза.

— На мен също. — Пресуших едната от бутилките с вода и отворих втората. — Може следващата година да успея.

— Задължително.

Решихме да обсъдим подробностите около еднодневното ни бягство на сутринта, пожелахме си лека нощ и затворихме.

Напрегнатата вечер определено повлия на резултата от общуването с Тим, момчето от киното, и ефектът от него постепенно взе да избледнява. Умората отново завладя тялото ми, а кожата ми беше станала толкова суха, че по колана на черната ми пола бяха полепнали прозрачни люспици. Най-бързият начин за възстановяване беше да поплувам, затова се върнах в банята за банския, който висеше на закачалката на вратата. Преди да започна да се преобличам, отидох да пусна щората на прозореца и видях, че в спалнята на Шарлът още свети.

Тя лежеше в леглото, но не можех да видя дали чете или спи. В скута й имаше отворена книга, но главата й беше отпусната на възглавницата и обърната на една страна. Наблюдавах я близо минута. Когато не забелязах никакво движение, освен повдигането и спускането на гърдите й, дръпнах щората надолу.

Будна съм.

Замръзнах. Даже не дишах, докато дърпах отново щората нагоре.

Шарлът седеше в леглото. Очите й бяха отворени… и гледаха право към мен.

Искаш ли да дойдеш при мен?

Както стана и с Пейдж по-рано тази вечер, устните й не помръдваха.

Преглътнах мъчително. Кимнах.

Още не беше станала от леглото, когато влязох в стаята. Замръзнах на прага, разколебана дали да продължа напред. Не бях влизала тук, откакто тя се настани в спалнята за гости, и все още не можех да се освободя от усещането, че се натрапвам. Въпреки че това беше семейната ни къща.

— Здравей — каза тя.

— Здрасти. — Не помръднах.

— Ще имаш ли нещо против да ми подадеш жилетката, моля? — попита тя след миг. — На канапето в нишата на прозореца е.

Сега, когато вече имах конкретна задача, се раздвижих. Влязох вътре, взех жилетката и я подадох. Забелязах, че е само по една тънка памучна нощница и погледнах встрани, докато си намяташе жилетката.

— Извинявай, не исках да досаждам… ако нямаш нищо против. Мислиш ли, че бихме могли…

Извърнах се. Дишах тежко. Шарлът направи усилие да се надигне. Ръцете й се тресяха, докато се опитваше да улучи ръкавите на вълнената жилетка. Чертите на лицето й се изкривиха, сякаш това нищожно усилие й причиняваше огромна болка.

— Всичко е наред — казах, надявайки се гласът ми да не издаде колко съм разтревожена за нея.

Приближих до леглото и й помогнах да облече жилетката. Тъй като ръцете й продължаваха да треперят и на нея й беше трудно да ги движи, аз нежно натиснах едното й рамо напред, докато вдигна ръкава догоре. После й подадох ръка и тя я пое с двете си длани. Опря се на мен, колкото да може за малко да отлепи гръб от възглавницата, за да преметна жилетката върху гърба й. После отново се отпусна назад с едно ооох и затвори очи. Докато тя си почиваше, нахлузих и другия ръкав.

— Искаш ли да затворя прозореца? — попитах.