Дар за бурята

— Много съм мислила за това, чела съм преданията за този мит, мисля, че съм проучила всичко, написано за басахаун. Смятат го за пазител на равновесието, за властелин на гората, който се грижи и поддържа съотношението между живота и смъртта. Според мен всичко е част от някакъв вид игра на противоположности и по неизвестна за нас причина оскърблението е било толкова голямо, че е довело до нарушаването на някое важно равновесие, поради което нещата не са такива, каквито следва да бъдат, толкова голямо оскърбление, че му се е наложило да се покаже. Неестествената смърт, каквато бяха убийствата на онези девойки миналата година, или случаят с чудовището, което с години е подбуждало към злодеяния и е подхвърляло костите на жертвите си в долината, да не споменавам това, което замалко не сполетя Ибай. Не знам ти какво мислиш, но на мен всяко едно от тези действия ми изглежда несъмнено страшно смущаващо, невероятно цинично и естествено, ако тръгнем от равновесието на силите като основа, не мога да си представя нещо по-анормално от убиец, сеещ трупове из планината и реката, царство на природните стихии.

— Реката — прошепна Амая.

— Реката — повтори лелята.

„Почисти реката, измий обидата“, отекваха гласовете на ламиите в главата ѝ.

— Но какво означава това? Защото за нас появата на митологично същество в гората е нещо извънредно. Или всички ние сме под упойващото въздействие на някоя билка, растяща наблизо в планината, или трябва да има причина, причина, която все още съществува, нещо извън онези престъпления — каза тя.

— И тя сигурно съществува, Амая, но… Непрекъснато се опитвам да ти го кажа… Страх ме е за теб, страх ме е от вратите, които може да отвориш, от местата, до които диренията ти могат да те отведат.

— Но какво да направя? В долината продължават да се случват аномалии, те са като зов, който не мога да отмина. Не става дума само за момичетата в реката, за останките в пещерата „Ари Саар“, нито дори за костите на новородени, изгорени пред олтара на църквата… Бебетата и внезапната им смърт са тайнствено свързани с някакво мрачно същество от нашата митология.

— Ингума — прошепна Енграси.

— Демонът, който отнема дъха на спящите… Един експерт — усмихна се Амая, като си помисли за отец Сарасола — ми разказа, че в други култури и религии съществуват зли духове с идентични характеристики. Най-древният е известен от шумерската демонология, но се среща и в Африка, Съединените щати, Япония, Нигерия, Филипините и в много други страни, като проявленията му навсякъде са едни и същи: избира географска зона, възрастова група и пол, хората почват да измират в съня си и никой не може нищо да направи. Някои случаи са научно документирани, а американският Център за контрол на болестите в Атланта се вдигнал под тревога от предположението, че многобройните, безконтролни и необясними смъртни случаи може да се окажат вид епидемия. Какво можеш да ми кажеш по въпроса?

Енграси кимна замислено няколко пъти.

— Страхът от нощта е вид парасомния, породена от стреса, подобна на тази, от която ти страдаш цял живот. Силното страдание се изразява чрез ужасяващи кошмари. Когато практикувах в Париж, попаднах на такъв случай, проучих и редица други, а после покрай твоите сънища изчетох много литература по темата. Кошмарите може да се появят като част от изострено състояние на тревожност, като при болестта на Ефиалт[24], което на гръцки означава „скачащият“. Потърпевшите описват много и различни халюцинации, присъствия в стаята, тегнещи над леглото им заплахи, някои говорят за видения, при които им се мяркат тъмни фигури, призрачни сенки, застанали до самите тях или в долния край на леглото им. Най-страшни са осезаемите кошмари, при които се долавя физическото присъствие на посетителя. Дотук с научните обяснения, защото още от древността тези атаки се приписват на зли духове, приемащи женски или мъжки образ, демони, които изтезават хората по време на сън със страховити видения или с присъствието си, като най-опасни са онези, които са съпътствани от дихателни халюцинации, чувство за давене или задушаване. В случая, с който се занимавах в Париж, младата жена твърдеше, че всяка нощ някакво противно същество я изнасилва: сядало върху нея и я обездвижвало, създавайки ужасното усещане за задушаване и отмалялост, което ѝ пречело да вика. Известни са ми случаите, за които говори твоят приятел. Докато следвах, ми се удаде да видя един запис, направен от японската армия, тъй като огромен брой на пръв поглед здрави войници почнали да измират по време на сън, обзети от задушаващи кошмари. От видеото можеше да ти настръхне косата, уверявам те. Колкото и да си повтарях, че става дума за сънища, тези младежи наистина умираха и да гледаш как се борят с невидим нападател, който ги притиска и сплесква върху леглото, беше наистина злокобно.

Амая погледна леля си много загрижено.