Дар за бурята

— Моят информатор ми каза също така, че зад цялата истерия и параноичната атмосфера, предизвикани от вещерството в района, с донесения и признания за подобни практики, породени до голяма степен от страха пред изтезанията на Инквизицията, имало и частица истина. Когато се установил в района след аутодафето през 1610 година в Логроньо, при което били избити толкова много хора, Саласар-и-Фриас живял сред местното население на Бастан повече от година и макар да е влязъл в историята като „добрия“ инквизитор, справедливия човек, който, след като опознал нашите съселяни, се изправил отново пред Свещения съд на инквизиторите и заявил, че в Бастан няма сатанинско присъствие, сиреч не може да се осъжда никой на смърт по тази причина, той отричал само присъствието на дявола. Но истината е, че бил получил повече от три хиляди жалби и хиляда и петстотин доброволни изповеди на местни жители, които признавали, че по един или друг начин са участвали в подобни практики. В историята е записано твърдението на Саласар-и-Фриас, че не става дума за сатанизъм, а за „нещо друго“.

— Точно така, известен е фактът, че преди сто години в Бастан много повече хора вярвали във вещиците, отколкото в Светата Троица.

— Заявил, че съществуват най-различни обреди за предпазване от тях и чрез самите тях, като спечелиш някак си тяхното съдействие или дори покровителство. Процес, който неминуемо минавал през поднасянето на някакъв дар.

— И ти, и аз познаваме тези обреди: носели се ябълково вино, ябълки и дори монети в пещерата на Мари или върху някоя скала се оставяли хляб и сирене, предназначени за басахаун, или пазителя на гората. Но ако трябвало да се изпроси милостта на друга сила, се изисквали друг вид дарове.

— Същият експерт твърди, че сред лавината от слухове за магьоснически обичаи и разпространяваните за тях легенди има и такива, които се основават на действително прилагани практики, като отвличания на непорочни девойки, за да бъдат принесени в жертва, или — Амая замълча, за да погледне леля си право в очите — на невръстни деца, които да бъдат умъртвени ритуално, каквото се готвеха да направят онази нощ в пещерата.

— Точно така, от проучванията на антрополозите, пребродили нашите долини, се знае и е документирано, че на местата, където по традиция са се организирали нощни вещерски сборища, са били откривани човешки останки. Като прочутия череп, който се съхранява в село Сугарамурди. — Енграси позамълча. — Нима мислиш, че е възможно и сега да се случват подобни неща?

— Ами ако се случват? Ако оскверняванията или останките от убитите жени са част от дарителския ритуал, който насмалко не погуби сина ми? Ритуал, който някой е задействал, за да призове тези сили? Лельо, дали Ингума може отново да бъде привикан тук, за да си прибере реколтата от трупове? Иначе за какво му е на някой да отмъква тялото на мъртво бебе?

Енграси закри устата си с две ръце, с което ясно показа, че иска да озапти думите си.

Амая въздъхна.

— Използването на трупове е нещо обичайно за много окултистки религии, според които мъртъвците са каналът за общуване между двата свята, както при религията вуду, и те винаги представляват дар за Злото.

— Това „друго нещо“, както го е нарекъл инквизиторът Саласар, е било действителност.

— Било или все още е?

Докато говореше, Амая извади телефона си и прегледа получените съобщения; установи, че няма отговор от Йонан, и си помисли колко много ще съжалява той, че е пропуснал този разговор, когато му го преразкажеше.

— Ти, мое аналитично, логично и практично момиче, даваш ли си сметка, че говориш за магьосничество в двайсет и първи век?

— „Когато новите формули се окажат безполезни, се прибягва до старите“— отвърна Амая със собствените ѝ думи.

Интересът на Енграси растеше.

— С голяма радост бих се запознала с твоя източник, защото отлично знам за какво говори. В Стария завет се допуска съществуването на други сили, по-нисши божества, духове, нуждаещи се от постоянни жертвоприношения и дарове, за да се поддържат във форма. Сещам се как три пъти откривали статуята на бог Дагон[25] паднала ничком пред Ковчега на завета в посветения му храм, докато на третия път се разпаднала и я открили със строшени глава и ръце, което било изтълкувано като подчинение на по-нисшите богове пред единия Господ Бог. В книгата си за древногръцките божества и герои Робърт Грейвс пише, че с раждането на Исус нисшите богове се оттеглили за вечен сън, докато свят светува.

— Или докато някой или нещо не ги събуди…

— Ако някой го е повикал отново, вече знаеш защо се появява пазителят, а ако си права, ще да е било нужно страховито извращение, толкова извънреден дар за Злото и такова огромно оскърбление, че тревогите на твоя ватикански прелат никак не ме учудват — каза лелята, вперила очи в Амая, сякаш така можеше да изтръгне информация от нея и да потвърди съмненията си.