Декамерон

Почакал да минат няколко дни, взел със себе си един свой доверен другар и се запътил към дома на мадона Лизета; като стигнал там, той се уединил с нея в някаква стая, където нямало кой да ги види, паднал на колене пред нея и рекъл: „Мадона, за бога, моля ви, простете ми ония думи, дето ви ги казах в неделя, когато ми говорихте за вашата красота; трябва да ви кажа, че на следната нощ ядох такъв жесток бой, че едва успях да се надигна от постелята.“ Глупавата жена го запитала: „А кой ви наби така?“ Тогава брат Алберто отвърнал: „Сега ще ви обясня. През нощта, както обикновено, бях коленичил и си четях молитвите; не щеш ли, изведнъж моята килия бе обляна от ярка светлина и докато успея да се обърна и да разбера какво става, връз мен връхлетя някакъв прекрасен младеж с дебела тояга в ръка, сграбчи ме за капюшона и така почна да ме налага, че ме преби от бой. После го запитах защо е направил това, а той ми рече: «Загдето днес ти се осмели да се усъмниш в ангелската хубост на мадона Лизета, която аз обичам най-много от всичко.» Тогава аз го запитах. «Кой сте вие?» А той отговори, че бил архангел Гавраил. «О, господарю мой — възкликнах аз, — моля ви да ми простите.» Тогава той каза: «Добре, ще ти простя, но при условие, че ще отидеш при нея, ама колкото се може по-скоро, да й поискаш прошка; не ти ли прости, да знаеш, че пак ще се върна и така ще те натупам, че ще има да пъшкаш цял живот.» Той ми каза още нещо, но аз не ще се осмеля да ви го предам, преди да ми простите.“

Глупавата и празноглава жена примирала от удоволствие, докато слушала тия слова, които приемала за чиста истина; по едно време тя се обадила: „Нали ви казах, брате Алберто, че съм надарена с ангелска прелест; ей богу, жал ми е за вас и за да не ви причинявам повече зло, аз ще ви простя, но при условие, че наистина ми предадете каквото ви е заръчал ангелът.“ Брат Алберто отвърнал: „Мадона, понеже се смилихте да ми простите, ще ви го съобщя на драго сърце, но едно искам да ви напомня: каквото и да чуете от мен, не го споделяйте с никого за нищо на света, ако вие, която сте най-блажената жена на тоя свят, не искате сами да си развалите цялата работа. И така, архангел Гавраил ми заръча да ви предам, че той много ви харесва, че много пъти се канел да ви навести, за да прекара нощта с вас, но все се боял да не ви изплаши. Та затова ме прати, нареждайки да ви предам, че иска да ии посети някоя нощ и да прекара известно време с вас; ала, както знаете, той е ангел и ако се яви и образа на шиел, не бихте могли да го докоснете; затова той каза, че за да ви достави удоволствие, иска да се яви пред вас в човешки образ; заръча ми още да ви запитам кога да дойде при вас и в чий образ да се превъплъти; така че вие можете да се смятате за най-блажената жена на света.“

Глуповатата мадона отговорила, че е поласкана от чувството, което изпитва към нея архангел Гавраил, още повече, че и тя го обичала и всеки път, щом й се случело да мине край неговия образ, не пропускала да запали по една свещ за четири гроша; добавила, че щом желае да я посети, той ще бъде винаги добре дошъл, ще я намери сама в стаята й, но това ще стане при едно условие: да не я изостави заради Дева Мария, понеже хората разправяли, че архангелът много я обичал, затова навсякъде бил изобразяван на колене пред нея; а що се отнася в какъв образ да й се яви, нека сам той вземе решение, стига да не я изплаши.

Тогава брат Алберто рекъл: „Мадона, вие постъпвате разумно и аз ще се погрижа да уредя работата според вашата заръка. В замяна на това ще ви помоля да ми окажете една голяма милост, която няма да ви струва нищо; ето какво искам от вас: да пожелаете той да ви се яви в моето тяло. Сега ще ви обясня в какво ще се състои тая милост: архангелът ще извади моята душа от тялото ми и ще я остави в рая, а той ще се всели в моето тяло и колкото повече време прекара с вас, толкова по-дълго душата ми ще престои в рая.“ Тогава плиткоумната дама рекла. „Добре, съгласна съм; моето желание е вие да получите тази утеха като възмездие за боя, дето сте изяли заради мен.“ Брат Алберто отвърнал: „Добре, имайте грижата така да подредите работата, че довечера вратата на вашия дом да остане отворена, за да може архангелът да влезе, защото, явявайки се в човешки образ, той няма как да мине през друго място освен оттам.“ Жената отвърнала, че всичко ще бъде направено както трябва. Брат Алберто си тръгнал, а тя изпаднала в такова въодушевление, че не я сдържало на едно място от радост и й се струвало, че докато дойде архангелът при нея, има още хиляда години.