Декамерон

Както на много други места, този обичай съществувал и в Палермо, в Сицилия; но наред с него там имало, пък и все още има множество жени, които наглед са красавици, ама са скарани с честността, и ако човек не ги знае, може да ги помисли за знатни и почтени дами. И тъй като тия жени са всецяло отдадени на занаята да скубят — не, ами живи да одират мъжете, щом видят някой току-що пристигнал търговец, веднага хукват да питат в митницата и да се осведомят дали е богат и какво е докарал, а после с най-нежни слова и любовни погледи гледат да примамят и уловят тия търговци на своята въдица; те успяват да примамят мнозина по тоя начин, да им отнемат голяма част от стоката, а на повечето — и цялата стока. Случва се дори някои да загубят не само своята стока, ами и кораба, че и тялото и костите си, защото ония умеят да дерат яко.

И така, неотдавна в Палермо пристигнал един млад флорентинец, изпратен там от своите господари, на име Николо да Чиняно, макар и да го наричали Салабаето; той докарал толкова много сукно, останало му след панаира в Салерно, че стойността му стигала петстотин златни флорина; и като платил данъка си на митничарите, оставил сукното в един склад и без да дава вид, че бърза да го продава, тръгнал из града да се развлича и забавлява. И понеже лицето му било бяло и румено, имал руси коси и бил красив и строен, станало така, че една от ония скубачки, която се наричала мадона Янкофиоре, щом дочула колко е състоятелен, тозчас му хвърлила око и почнала да се заглежда в него; а той забелязал тая работа и понеже я помислил за знатна дама, рекъл си, че навярно го е харесала, защото е хубавец; решил той да се залюби с нея, но да върши всичко най-предпазливо, затова, без да каже никому ни дума, започнал да минава пред къщата, където живеела тя. Янкофиоре забелязала тая работа и след като в продължение на няколко дни го примамвала с погледите си, давайки му да разбере, че и тя изгаря от любов по него, проводила при Салабаето една своя слугиня, която владеела от добре по-добре изкуството да сводничи; слугинята му надрънкала какво ли не почти със сълзи на очи и след това му казала, че със своята красота и привлекателност той до такава степен бил омаял нейната господарка, че тя не можела да си намери място ни денем, ни нощем и поради това го канела да се срещнат в една баня, стига, разбира се, той да пожелае. После слугинята измъкнала от кесията си един пръстен и му го подарила от името на господарката си. Щом чул това, Салабаето се зарадвал извънредно много, взел пръстена, поотъркал го в очите си, целунал го и го нахлузил на пръста си, а на жената отвърнал, че ако мадона Янкофиоре го обича, няма да загуби нищо от това, тъй като и той я обича повече от собствения си живот и е готов да отиде там, където тя пожелае и по което и да е време.

Пратеничката занесла тоя отговор на своята господарка и скоро Салабаето получил вест в коя баня трябва да отиде на другия ден, след вечерня, за да се срещне с дамата. Щом настанал уреченият час, той, без да се обади никому, побързал да отиде в банята и научил, че тя била запазена за дамата. Малко след това пристигнали две робини, натоварени с какво ли не: едната носела на главата си хубав дюшек, натъпкан с памук, а другата държала в ръце голяма кошница, пълна с най-различни неща; те проснали дюшека върху леглото в една от стаите на банята, постлали върху него два тънки чаршафа с копринени ивици, а връз тях опънали завивки от белоснежна кипърска тъкан и сложили и две изящно бродирани възглавници; после се съблекли, влезли в банята и я измели и измили най-старателно.