Декамерон

На другата сутрин Бруно и Буфалмако нарисували по цялото си тяло под дрехите синина до синина, като от побой, и отишли да навестят лекаря, който бил вече станал от постелята; още с влизането те усетили, че къщата е пълна с воня, защото още не всичко било изчистено така, че да не издава никакъв смрад. Щом научил, че са дошли, магистърът излязъл да ги посрещне и ги поздравил: „Дал Бог добро.“ Бруно и Буфалмако, както се били уговорили, се престорили на страшно ядосани и отвърнали: „Да, ама ние не ще ви пожелаем такова нещо; напротив, ние молим Господ Бога да ви прати най-големи беди, да загинете от меч, понеже сте най-безчестният човек и най-големият предател измежду всички люде на тоя свят; ние се постарахме да ви доставим и чест, и удоволствие, а по ваша вина за малко не ни претрепаха като кучета. Заради вашето безчестие нощес ни хвърлиха толкова тояги бой, че с много по-малко удари от тия, дето изядохме, едно магаре ще стигне чак до Рим; да не говорим за това, че ни заплашваше опасността да ни изхвърлят от дружината, където се канехме да ви представим. Ако не ни вярвате, погледнете само на какво са заприличали телесата ни.“ Те се разгърдили в полумрака, показали му намазаните си със синя боя гърди и побързали да се загърнат.

Лекарят се опитал да им се извини и да им разкаже за патилата си, как го хвърлили, къде бил попаднал, но Буфалмако му рекъл сърдито: „Мисля, че щеше да бъде по-добре, ако звярът ви беше хвърлил от моста право в Арно; защо сте призовали на помощ Бога и светиите? Нали се бяхме условили, че няма да правите това?“ В отговор магистърът почнал да се кълне, че не си спомня да е правил подобно нещо. „Ами, не си спомняте — сопнал му се Буфалмако. — Как да не си спомняте? Та нали нашият пратеник ни разказа, че сте треперели като лист и не сте знаели къде се намирате. Хубаво ни наредихте, но отсега нататък не ще позволим вече на никого да ни подвежда, а вас ще почетем така, както заслужавате.“

Лекарят почнал да ги моли за прошка, заклинал ги в Името Божие да не го правят за посмешище и за да ги успокои, наговорил им всичко, каквото му дошло на ума. Понеже се боял да не го направят за смях пред хората, той почнал да им оказва още по-големи почести от преди, да ги гощава и дарява с какви ли не неща много повече, отколкото вършел това по-рано.

Ето как биват научавани на ум и разум тия, дето не са успели да поумнеят, докато са били в Болоня.

НОВЕЛА X

Една сицилианка ограбва с хитрост цялата стока, която един търговец с докарал в Палермо; след време той я излъгва, че се е завърнал с много повече неща, отколкото преди, взема от нея пари назаем, а й оставя вода и кълчища.

Няма защо да питаме колко пъти и как разказваната от кралицата новела разсмяла дамите; не останала ни една, чиито очи да не се изпълнят до дванадесет пъти със сълзи — толкова много се смели. Но когато новелата дошла до своя край, Дионео, който знаел, че е негов ред, започнал:

— Прелестни дами, известно е, че всяка шега доставя толкова по-голямо удоволствие, колкото по-изкусен шегобиец е тоя, когото са успели да изиграят. Поради това, въпреки че тук се говори за най-прекрасни неща, аз възнамерявам да ви разкажа една новела, която, предполагам, ще ви хареса повече от разказаните досега, защото жената, която била изиграна, превъзхождала в изкуството да мами хората всички ония мъже и жени, за които стана дума досега и които са били изигравани.

В крайморските пристанищни градове в миналото съществувал обичай (а може би все още да съществува) всички търговци, пристигнали там със стоките си, като ги стоварят, да ги откарват в едно помещение, което на много места се нарича „митница“ и е подвластно или на общината, или на управителя на града; тук те предават на служителите, дето се занимават с тия неща, стоките си по списък, посочвайки тяхната стойност, а служителите от своя страна посочват на търговеца един склад, където той оставя стоката на съхранение и я заключва. Митничарите записват стоката в митническата книга за сметка на търговеца и след това го карат да плаща данък за цялата стока или част от нея, която той ще изтегли от митницата. Именно от тая книга посредниците често черпят сведения за качеството и количеството на стоките, които се намират там, от нея научават и имената на търговците, дето са ги докарали, а после при нужда се договарят с търговците за размяна, за покупко-продажби и разни други търговски сделки.