Декамерон

Панфило завършил своята канцона и въпреки че всички му припявали, не останал човек от дружината, който да не се замисли върху нейните слова повече, отколкото би трябвало, стараейки се да разгадае смисъла на онова, което той изпял така, сякаш искал да го запази в тайна. И въпреки че всеки си представял най-различни неща, никой не успял да разгадае истината. А кралицата, като видяла, че песента на Панфило е завършила и че дамите и младежите не биха имали нищо против да си отдъхнат, заповядала на всички да си легнат да спят.

ДЕН ДЕВЕТИ

Завършва осмият ден на Декамерон започва деветият. Под ръководството на Емилия всеки разказва каквото е нему угодно и каквото му е най-приятно.

Зората, чието сияние прогонва нощта, вече била променила багрите на осмото небе106 от сребристосиви в лазурни и цветята по поляните почвали да надигат главички, когато Емилия станала и накарала да събудят нейните дружки, а също така и младежите; след като се събрали, те тръгнали с бавна стъпка след кралицата и се отправили към горичката, която се намирала недалеч от двореца; и като навлезли в нея, видели най-различни животни: сърни, елени и други, които по причина на продължаващото бедствие нямало защо да се боят от ловци, затуй оставили дружината да се приближи до тях, без да се изплашат, сякаш били опитомени. Дамите и младежите се доближавали ту към едно, ту към друго животно, уж искали да ги хванат, карали ги да бягат и да подскачат, забавлявайки се известно време по тоя начин; а щом слънцето се издигнало високо, те решили да се приберат. Всички били накичени с венци от дъбови клонки, ръцете им били пълни с дъхави треви и цветя и ако някой ги срещнел, нямало да може да каже друго освен: „Или смъртта не ще може да сломи тия хора, или ще ги настигне така, както се веселят.“ И тъй, полека-лека, сред песни, смехове и шеги те стигнали до двореца, където намерили всичко подредено както трябва, а слугите ги посрещнали весело и радушно.

Като си поотдъхнали, младежите и дамите не седнали на трапезата, преди да изпеят шест песнички, коя от коя по-весели; после им донесли вода да си измият ръцете и по нареждане на кралицата сенешалът ги поканил на трапезата; започнали да им поднасят ястията и всички се нахранили сред най-приятно веселие; като станали от трапезата, захванали да свирят и да играят карола, а после, по нареждане на кралицата, който имал желание, се прибрал да почива. Но като настанал обичайният час, всички се събрали на определеното за беседване място. Кралицата се обърнала към Филомена, заповядвайки й да започне разказите за този ден; Филомена се усмихнала и започнала така.

НОВЕЛА I

Ринучо и Алесандро са влюбени в мадона Франческа; тя не обича никого от тях и накарва единият да се престори на мъртъв и да легне в една гробница, а другият — да извади оттам мнимия мъртвец; нито единият, ни го другият успяват да постигнат целта си и тя се отървава ловко и от двамата.

— Мадона, много ми е приятно, че съгласно волята ви на мен се падна да излезна първа на това чисто и свободно поле за повествование, на което ваше величество благоволи да ни изведе; ако успея да изпълня това добре, не се съмнявам, че тия, които ще ме последват, ще го сторят не по-зле, та дори и по-добре от мен.

Прелестни дами, неведнъж в нашите разговори бе доказано колко големи и какви са силите на любовта, но аз не мисля, че сме успели да кажем всичко относно тях или пък че ще успеем да кажем всичко, ако ще да беседваме по тоя въпрос чак до идната година; и тъй като любовта кара влюбените не само да се изпълват със съмнения, че ще умрат, ами дори да лягат в гробниците, за да заемат мястото на мъртъвците, в допълнение на вече разказаните новели аз бих искала да ви разкажа още една, която ще ви помогне не само да проумеете силата на любовта, но и да научите колко мъдро една достойна жена успяла да се избави от двамина мъже, които я обичали против волята й.