Декамерон

Когато Дионео завършил своята новела, Лаурета, знаейки, че с това е настъпил и последният час на нейното царуване, похвалила съвета на Пиетро дел Каниджано, който се оказал толкова полезен, не по-малко похвали отправила и към умението на Салабаето да приведе съвета в изпълнение; после тя свалила от главата си лавровия венец и го положила на главата на Емилия, обръщайки се към нея със следните любезни слова:

— Мадона, не знам дали във ваше лице ще имаме милостива кралица, но съм уверена, че ще имаме за кралица истинска хубавица; затова постарайте се делата ви да отговарят на вашата красота.

След тия слова тя седнала, а Емилия се позасрамила, и то не толкова загдето станала кралица, колкото поради това, че пред всички получила похвали за хубостта си, които са особено приятни на жените; по лицето й избила такава руменина, че тя заприличала на напъпила роза при изгрев слънце; но след като изчакала със сведен поглед руменината да се оттегли от лицето й, тя се договорила със сенешала за всичко, отнасящо се до дружината, а после се обърнала към останалите със следните слова:

— Прелестни дами, всички ние знаем, че и воловете работят по цял ден впрегнати в ярема, но после. ги отвързват и ги пускат да пасат на воля из гората, където им душа иска. Ние виждаме също така, че и пълните с най-разнообразни кичести растения градини са не по-малко, а много по-красиви от горите, където обикновено срещаме само едни дъбови дървета; поради това, имайки предвид колко дни вече разговаряме, подчинявайки се на един установен закон, аз съм на мнение, че за нас ще бъде не само полезно, но и необходимо — тъй като имаме нужда от подобно нещо — да се поразходим и по този начин възстановим силите си, преди да се запретнем отново в ярема. Именно затова аз не възнамерявам да огранича на определена тема онова, що ви предстои да разказвате утре като продължение на вашите приятни беседи, и бих желала всеки да разказва каквото е нему угодно, защото съм твърдо убедена, че разнообразието на разказите ще бъде не по-малко забавно, отколкото ако беседваме само по един въпрос; след като постъпим така, понеже ще бъдем с укрепнали сили, тези, които ще поемат след мен властта, ще могат да ни подчинят с по-голяма увереност на установените вече правила.

След като казала това, тя ги разпуснала до часа за вечеря.

Всички похвалили мъдрите слова на кралицата, станали и се отдали на най-различни развлечения: дамите се захванали да вият венци и да се забавляват, младежите почнали да играят и да пеят; така прекарали, докато станало време за вечеря; тогава те седнали край прекрасния водоскок и се нахранили весело и с най-голямо удоволствие, а след като се навечеряли, отдали се, както обикновено, на песни и танци. Най-сетне, следвайки реда, установен от нейните предшественици, въпреки че мнозина от дружината били вече изпели немалко песни, кралицата заповядала на Панфило да изпее една канцона и той започнал най-охотно така:

Такова е, Любов, доброто

от теб дошло с играта, с радостта,че съм щастлив, загдето в теб пламтя.Обилното веселие в сърцетоот радост скъпа и висока,която ми даряваш ти,не я разбирам, но върху лицетопросветна тя, та светлоока

доволството ми да вести;щом любиш някакви чертиот място тъй високо, от рода,не ми тежи, че в тази пещ седя.Не бих могъл и с песен да докажа,нито пък да покажа с пръст,Любов, доброто в пълен ръст

(да би седял езикът ми под стража!),че чуят ли околовръст,ще се смени със мъка то;доволен ще съм, докатонеясна бъде всякога речта,та даже малко да не каже тя.Кой би могъл да се досети где

ръцете ми достигат двете,къде със тях браздя;ако лицето ми докоснат те,там, дето пипнат, цъфва цветепод живата вода;те няма да повярват, да,на щастието ми. От туй пламтя,прикрил причината на радостта.