Читаем Декамерон полностью

Като възстановил словесно любовната си връзка с нея, Салабаето почнал отново да й се наслаждава, а тя — да му доставя най-нежно удоволствие и да го обгражда с най-голямо внимание. Но Салабаето не се бил отказал от намерението си да й отвърне на измамата с измама, затова един ден, когато тя пратила да му кажат, че го кани да вечеря и да прекара нощта при нея, пристигнал толкова натъжен и опечален, сякаш без малко щял да умре. Янкофиоре го прегърнала и целунала, а след това почнала да го разпитва защо е така тъжен. Салабаето я накарал да го моли доста време, а после отвърнал: „Аз съм разорен: корабът, дето карал стоките, които чаках, бил заловен от корсарите от Монако; те поискали десет хиляди златни флорини откуп, за да го освободят, и аз трябва да дам сега хиляда от тях; а нямам пукната пара, защото ония петстотин, дето ми ги върна, ги пратих веднага в Неапол, за да закупят с тях платове и ми ги доставят тук. Река ли да продам стоките, дето са тук, няма да им взема и половината цена, понеже времето не е подходящо за тях; освен това тукашните жители не ме познават чак толкова добре, та да разчитам, че ще се намери някой, който да е готов да ми помогне, и затова не знам ни какво да сторя, ни какво да кажа; не изпратя ли веднага парите, стоките ми ще бъдат откарани в Монако и ще остана с празни ръце.“

На дамата й станало много неприятно, защото си помислила, че всичките й планове отиват по дяволите, но като поразмислила какво може да направи, та стоката да не бъде откарана в Монако, отвърнала: „Бог ми е свидетел колко ми е мъчно за станалото, защото те обичам; но има ли смисъл да се измъчваш така? Ей богу, ако разполагах с толкова пари, щях веднага да ти услужа, но нямам; виж, тук има един човек, дето онзи ден ми услужи с петстотин златни флорини, които ми трябваха за друго, ала той взема голяма лихва — не по-малко от тридесет на сто; ако искаш да вземеш пари от него, ще трябва да му дадеш и добър залог; аз съм готова да заложа цялото си имущество, че дори и себе си, стига да ти даде пари назаем; но я ми кажи, какво ще заложиш за останалата част от парите?“

Салабаето веднага разбрал коя е причината дамата да му окаже подобна услуга и се досетил, че парите, които щял да получи уж назаем, са нейни; зарадвал се много, но най-напред й благодарил, а после добавил, че макар и лихвата да била много голяма, той няма да се откаже от заема, защото е притиснат от нужда; уверил я, че ще остави като залог цялата си стока, дето била в митницата, като я запише на името на тоя, който ще му заеме парите, но казал, че би предпочел да задържи у себе си ключовете от склада, хем за да може да показва стоката, ако някой рече да я види, хем по този начин да не позволи някой да я побутне, премести или подмени. Дамата отвърнала, че така е редно и че залогът е добър, а щом съмнало, пратила да повикат един посредник, неин доверен човек, обяснила му каква е работата и му дала хиляда златни флорини; посредникът ги връчил веднага на Салабаето, който пък се разпоредил да прехвърлят на името на другия цялата стока, която държал в митницата; като свършил тая работа, те подписали и разменили помежду си нужните разписки, споразумели се относно всичко необходимо и отишли да си гледат работата.

При първа възможност Салабаето побързал да се качи на един кораб с хилядата и петстотин флорини в кесията си и отишъл право при Пиетро дел Каниджано в Неапол; оттук той пратил пълна и точна сметка на господарите си във Флоренция, които го били натоварили да продаде сукното; издължил се на Пиетро и на всички останали, на които имал да дава, а двамата с Каниджано прекарали няколко весели дни за сметка на измамената сицилианка. След това, понеже не искал да се занимава повече с търговия, Салабаето отишъл във Ферара.

Като не могла да открие Салабаето в Палермо, Янкофиоре отначало се зачудила, а после се усъмнила; след като го чакала цели два месеца и той не се вестявал никакъв, тя наредила на посредника да разбие вратите на склада. Огледали най-напред буретата, за които знаели, че са пълни със зехтин, и установили, че в тях имало морска вода и че всяко буре съдържало не повече от един барил105 зехтин, и то около чепа; после развързали денковете и видели, че само два от тях били със сукно, а останалите били натъпкани с кълчища; с една дума, всичко, дето било там, струвало не повече от двеста флорини. Като разбрала, че е измамена, Янкофиоре дълго оплаквала петстотинте флорини, които била върнала, и другите хиляда, дето му дала назаем, и често си казвала: „Имаш ли си вземане-даване с тосканец, трябва да си отваряш очите.“

Тя си останала ограбена и подиграна и разбрала, че каквато си чаша на брат си налял, такваз ще се падне и на твоя дял.


Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука