Декамерон

По онова време там се намирал нашият съгражданин Пиетро дел Каниджано, ковчежник на императрицата на Константинопол, човек умен и съобразителен, който бил много близък приятел и на Салабаето, и на целия му род; та понеже той бил разумен човек, след няколко дни Салабаето му се оплакал, като му разказал какво е направил и какво, за съжаление, му се случило; после го помолил да му помогне и да го посъветва какво трябва да направи, за да се установи да живее в този град, защото бил решил да не се връща повече във Флоренция. Каниджано останал много наскърбен от тия вести и отвърнал: „Лошо си постъпил, много лошо; зле си служил на твоите господари, много пари си похарчил отведнъж заради някакво си там наслаждение, но какво да се прави? Станалото, станало, да видим какво може да се направи.“ И тъй като бил умен човек, тозчас измислил какво трябва да се предприеме и го казал на Салабаето, който го одобрил и решил да последва съвета му. Понеже разполагал с малко пари, пък и Каниджано му дал назаем, Салабаето направил няколко денка, свързал ги и ги опаковал най-старателно, купил и двайсет бурета за зехтин, напълнил ги и като натоварил всичко това на един кораб, върнал се в Палермо; там предал описа на денковете на митничарите, обявил стойността на буретата, заръчал да запишат всичко на негово име, но заявил, че докато не пристигнат и другите очаквани от него стоки, нямало да пипа тия, дето докарал.

Щом научила за станалото и разбрала, че донесените от Салабаето стоки струват най-малко две хиляди златни флорини, че и повече, без да се брои товарът, който той очаквал и който бил на стойност над три хиляди флорини, Янкофиоре си рекла, че не го е оскубала както трябва и затова решила да му върне петстотинте флорини, за да може да му измъкне по-голямата част от петте хиляди. Тя пратила да го повикат и Салабаето, който вече се бил изхитрил, отишъл; Янкофиоре го посрещнала най-радушно и като се престорила, че не знае нищо за докараните от него стоки, го запитала: „Сърдиш ли ми се, задето не ти върнах навреме парите?“ Салабаето се разсмял и отвърнал: „Ни най-малко, мадона, та нали за вас съм готов и сърцето си да изтръгна, стига да съм уверен, че ще ви достави удоволствие; а сега чуйте колко много ви се сърдя. Толкова ви обичам, че наредих Да продадат част от моите имения и докарах стоки на стойност повече от две хиляди златни флорини; освен тях от Запад чакам да пристигнат още стоки, и то за над три хиляди. Искам да отворя във вашия град магазин и тук да се заселя, за да бъда винаги край вас, понеже все си мисля, че благодарение на вашата любов аз съм най-щастливият измежду всички влюбени.“

Дамата отвърнала: „Салабаето, аз се радвам на всеки твой успех, защото е успех на човека, когото аз обичам повече и от собствения си живот; много съм щастлива, задето си се върнал с намерението да останеш тук, защото се надявам да се любя още дълго време с тебе; но аз все пак бих искала да ти се извиня, че първия път, когато ти си отиде оттук, а после искаше от време на време пак да идваш при мен, аз не те приемах така радушно, както преди; искам да ти се извиня и за това, че не ти върнах парите в обещания срок. Но ти трябва да знаеш, че по онова време бе ме налегнала безмерна горест и голяма печал, а изпадне ли човек в такова състояние, колкото и да обича любимия си, все пак не може да бъде така приветлив и внимателен, както би желал; трябва да знаеш още, че за една жена не е никак лесно да намери хиляда златни флорини: по цял ден те лъжат, всички обещават, а никой не държи на думата си, и с това те принуждават и ти да лъжеш; ето по тая причина, а не поради някаква друга, аз не ти върнах парите. Аз ги получих малко след твоето заминаване и ако знаех къде да ти ги пратя, повярвай ми, щях да ти ги пратя, но нали нищо не успях да разбера, реших да ги запазя.“ После тя наредила да й донесат една кесия, където държала същите пари, които била взела от него, подала му кесията и рекла: „Я провери дали са петстотин!“ Никога дотогава Салабаето не бил изпитвал радост като тая, която изпитал в тоя миг; той преброил парите и като се уверил, че наистина са петстотин, рекъл: „Мадона, аз съм убеден, че вие ми казвате самата истина и че сте направили премного за мен; ще ми се да ви уверя, че по причина на това, както и по причина на любовта, що изпитвам към вас, аз съм готов да ви услужа с каквато и сума да пожелаете, стига, разбира се, да ми е по силите; почакайте само да се наредя тук и ще се убедите на дело.“