Читаем Декамерон полностью

Стопанинът имал всичко на всичко една стаичка, където бил поставил три легла; нямало много свободно място, тъй като двете легла били поставени покрай едната стена, а третото легло било опряно до насрещната стена и наоколо било толкова тясно, че човек едва можел да мине. Стопанинът наредил да приготвят за гостите му най-хубавото от тия три легла и ги настанил да спят; въпреки че никак не им се спяло, двамата се престорили на заспали; тогава, като почакал да мине малко време, стопанинът казал на дъщеря си да легне в едното легло, а той и жена му се свили на другото, и жена му придърпала до леглото люлката, където спяло малкото дете. Пинучо видял добре всичко и по едно време, когато предположил, че всички са заспали, станал, приближил се на пръсти до постелята, където се намирали любимата му девойка, излегнал се до нея, и тя го приела радостно, въпреки че доста се страхувала; той останал при нея и двамата си доставили насладата, която тъй много желаели.

Докато Пинучо лежал с девойката, котката бутнала нещо, стопанката чула шума и се събудила; тя се уплашила да не би шумът да с причинен от нещо друго, станала в тъмното, така както била съблечена, и тръгнала натам, откъдето долетял шумът. В същото време Адриано, който не бил чул нищо, станал да отиде по нужда; като излизал да свърши тия работа, та се блъснал в люлката, която стопанката била поставила до леглото си, и за да може да мине, вдигнал люлката и я преместил до своето легло; щом свършил онова, заради което се наложило да стане, се прибрал и си легнал, без да се грижи за люлката. След като се полутала и разбрала, че е паднало друго нещо, а не онова, което тя си помислила, стопанката не пожелала да запали светилника, за да види какво точно се е случило, скарала се на котката, върнала се в стаичката и тръгнала пипнешком право към кревата, където спял мъжът й. И понеже не могла да напипа люлката, рекла си: „Ах, горката аз! Какво само щях да направя за малко! Ей богу, щях да попадна право в леглото на моите гости!“ Сетне пристъпила по-нататък, напипала люлката, вмъкнала се в постелята, дето била до люлката, и легнала до Адриано, предполагайки, че е легнала до мъжа си. Адриано, който още не бил заспал, усетил какво е станало, посрещнал я добре и любезно и без да продума думица, опънал платната за най-голямо удоволствие на стопанката.

В това време Пинучо се побоял да не би да заспи, както лежи с девойката, и след като получил от нея насладата, която търсел, станал с намерението да се прибере в постелята си; но като напипал люлката, помислил, че край нея трябва да е леглото на стопанина, затова продължил по-нататък и легнал тъкмо там, където спял стопанинът, който за нещастие на Пинучо се събудил. Понеже предполагал, че се намира до Адриано, Пинучо прошепнал: „Знаеш ли, че досега не съм срещал по-сладка жена от Николоза! Кълна ти се, че никога мъж не е изпитвал по-голяма наслада от тая, дето изпитах аз с нея; уверявам те, че за времето, през което не бях на това легло, съм опъвал платната цели шест пъти, че и повече.“ А стопанинът, като чул тия приказки, които никак не му харесали, си рекъл: „Какво прави тоя в леглото ми?“ После, под влияние повече на гнева, отколкото на благоразумието, казал: „Пинучо, ти си постъпил много подло и аз не мога да разбера, защо си го сторил. Но заклевам ти се в Името Божие, че скъпо ще ми платиш за тая работа!“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука