Декамерон

Каландрино прекарал цялата следваща нощ със споите примки, за да лови прилепи; най-сетне успял да хване едни и го занесъл заедно с другите неща на Бруно, който се оттеглил в една стая, надраскал върху пергамента някакви си там глупости, донесъл го на Каландрино и му казал: „Каландрино, да знаеш, че щом допреш до нея това писание, тя начаса ще тръгне подире ти и ще направи всичко, каквото пожелаеш. Затова, ако Филипо тръгне днес нанякъде, ти се доближи до нея и щом допреш до тялото й това писание, запъти се към плевнята, дето е тук наблизо; мястото е удобно, защото там никой не влиза; ще видиш, че тя ще те последва, а влезе ли веднъж, ти знаеш какво трябва да правиш по-нататък.“ Каландрино се зарадвал до бога, взел писанието и рекъл: „А сега, друже мой, сам ще се оправям.“

Нело, от когото Каландрино уж се пазел, се забавлявал с тая шега така, както и останалите, и не само това, ами им помагал в цялата тая работа; затова, щом Бруно му заповядал, той отишъл във Флоренция при жената на Каландрино и й съобщил следното: „Теса, ти помниш как Каландрино те наби без причина, когато се върна от Муньоне с ония камъни; затуй аз смятам, че трябва да му отмъстиш за тая работа; не го ли направиш, не ме смятай вече ни за роднина, ни за приятел. Той се е влюбил в една жена там, където работи, а тя е такава негодница, че често се затваря насаме с него и неотдавна са се сговорили да се съберат заедно; затова искам да дойдеш там, да ги видиш и да го накажеш както заслужава.“

Щом чула тези думи, жената повярвала, че всичко това е истина, рипнала на крака и се развикала: „Ах, ти, пладнешки разбойнико, виж го ти какви ги върши! Кълна се в кръста господен, че този път няма да ти се размине, ами ще ти платя както трябва!“ После грабнала наметалото си, викнала слугинята си и тримата с Нело забързали към Камерата. Когато я видял да идва, Бруно казал на Филипо: „Нашият приятел пристига.“ Тогава Филипо влезнал в стаята, където работели Каландрино и другите майстори, и им рекъл: „Синьори, налага ми се да отида веднага във Флоренция, а вие продължавайте да работите все така усърдно.“ Щом излязъл, той се скрил на едно място, откъдето можел да наблюдава какво ще направи Каландрино, без той да го забележи.

Каландрино поизчакал да мине малко време, толкова, колкото смятал, че ще е необходимо на Филипо да се поотдалечи от къщата, след което побързал да слезе на двора, където намерил Николоза сама; заговорил я, а тя, нали била получена какво да прави, се приближила до него и почнала да се държи по-любезно от друг път. Тогава Каландрино я докоснал с написаното заклинание, след което, без да добави нищо, се запътил към плевнята, а Николоза го последвала; щом влезли, тя затворила вратата, прегърнала Каландрино, блъснала го на сламата, която била пръсната по пода, възседнала го, притиснала раменете му с ръце, за да не му позволи да доближи лицето си до нейното, загледала се в него страстно и почнала да му говори: „Мили мой Каландрино, сърце моя, душо моя, любов моя, утехо моя, ах, колко отдавна копнея да те обладавам и да те държа в обятията си! Ти ме накара да полудея от любов по теб, ти плени сърцето ми със звуците на твоята виола! Наистина ли съм с теб, или сънувам“? Каландрино, който почти не можел да се помръдне, отвърнал: „Хайде, душо моя, душичке сладка, дай ми да те целуна!“ — „Ах, ти, колко бързаш! Позволи ми първо да ти се нагледам, нека очите ми се наситят на милото ти, нежно личице!“

В това време Бруно и Буфалмако отишли при Филипо и тримата видели и чули всичко. Когато Каландрино се готвел да целуне Пиколоза, пристигнали Нело и мона Теса. Щом наближили плевнята, Нело казал: „Да пукна, ако не са заедно!“ Като дошли до вратата, мона Теса побесняла от яд, блъснала я с все сила и я изкъртила, след което влязла и видяла Пиколоза, която била възседнала Каландрино. Щом забелязала мона Теса, Пиколоза скочила веднага и хукнала към мястото, където се намирал Филипо. Мона Теса впила нокти в лицето на Каландрино, преди топ да успее да се повдигне, изподраскала го, после го сграбчила за косата, започнала да му тръска главата и се развикала: „Ах ти, мръсно, гладно куче, я го виж какво седнал да прави! Дърти глупако, проклета да съм, задето те обичах толкова! Нямаш ли такава работа в къщи, та си тръгнал да се любиш с други? Виж го какъв любовник се извъдил! А бе, негоднико, не си ли знаеш силите, не знаеш ли, че и цял да те изстискат, пак няма да изкарат от тебе за една салца! Бог ми е свидетел, че ти не бе забременял от Теса, а от друга, Господ да я порази! Тая жена трябва да е голяма негодница, щом се е влюбила в такъв хубостник като тебе!“

Още щом видял жена си, Каландрино примрял от страх и дори не понечил да се брани; после станал, целият изподран, раздърпан и разрошен, вдигнал наметалото си и захванал да я моли най-смирено да не крещи, ако не иска да го нарежат на парчета, защото тая, дето била с него, е жената на стопанина на къщата. Тогава Теса рекла: „Добре, ама дано Бог я убие!“