Десетата зала

Сара извади салфетка от чантата си и той изтънчено избърса насълзените си очи.

– Мислиш ли, че веществото е от касиса? Или от полската поветица?

– Няма начин да се каже без ужасно много черна работа. Може двата гена да се активират

само от едно вещество. Може веществата да са две или повече. Възможно е молекулата или

молекулите да не идват от рас тенията, а да са резултат от някаква химична реакция при

нагряването на всички съставки в супата, така да се каже. Възможно е ерготите от гъбата също

да играят роля. За установяването на всичко това може да са потребни години.

– Добре, да видим дали съм разбрала - обобщи Сара. - Имаме си течност, богата на

халюциногенни ергот алкалоиди, в която се съдържат и неизвестни вещества, водещи до

изключително дълголетие.

– Да, точно така. Но това не е всичко. Светнаха и още две наблюдавани цели.

Сара поклати глава и завъртя очи, сякаш не беше готова да поеме още информация.

– Какви са те?

– Едната беше рецепторът 5-НТ2А. Това е серотонинов рецептор в мозъка, който

контролира импулсивността, яростта, агресията и тъй нататък. Нещо в твоя бъркоч е много

силен стимулатор на този рецептор. Не бих могъл да кажа нещо положително за медицинското

му приложение. С подобни медикаменти можеш да накараш човек да бъде доста гаден. Другата

цел е далеч по-здравословна.

– По-точно? - попита тя.

– Фосфодиестераза тип пет - каза той и ѝ намигна, сякаш Сара знаеше какво има предвид.

– Извинявай, но какво означава това?

– Фосфодиестераза-5 е ензим, свързан с активността на гладките мускули. Нещо в

отварата е изключително мощен инхибитор на това вещество, а знаеш ли в какво са добри те?

– Фред, това изобщо не е в моята област.

Той се ухили като смутен ученик.

– В сравнение с това нещо виагра е ментово бонбонче!

– Майтапиш се!

– Ни най-малко. Този твой бъркоч може да те запрати в небето по-високо и от хвърчило,

да те превърне в секс машина с много гаден характер и да ти осигури много, ама много дълъг

живот.

Люк я слушаше как предава сбитото обобщение на Прентис. За миг в съзнанието му

изникна образът на човека птица с огромния фалос от десетата зала, който се смени с горчивата

мисъл за приятния учен, на когото не бе съдено да доживее до сутринта. Сърце не му даваше да

ѝ каже, че Фред го няма. Искаше Сара да остане силна.

– И после си тръгна ли? - попита той.

– Не веднага. Останах, докато му намериха стая в отделението, после се върнах в хотела

да си взема багажа. На вратата ми се почука. Отворих и двама мъже нахлуха вътре. Не успях

дори да изпищя. Единият ми запуши устата. - Сара се разплака. - Изгубих съзнание.

Люк я прегърна отново, докато тя хлипаше и разказваше остатъка от историята.

– Събудих се в пълен мрак, с лепенка на устата. Почти не можех да дишам. Сигурно са ме

упоили, защото бе минало много време и всичко се беше прецакало. Мисля, че бях в багажник

на автомобил. Сигурно ме бяха качили на някой ферибот. Не зная колко време мина , но когато

пристигнах, бях много зле и ужасно обезводнена. Одил беше тук. Тя се погрижи за мен, ако

може да се нарече така. Това е затвор. Какво искат те, Люк? Не ми казват какво искат.

– Не съм сигурен. - Люк я отдръпна от себе си и я погледна право в очите. - Ако искаха да

ни убият, вече щяха да са го направили. Искат нещо от нас. Ще видим, но трябва да ми

повярваш, всичко ще се оправи. Няма да им позволя да те наранят.

Тя го целуна. Не страстно, а с благодарност. Хвана двете му ръце и огледа лявата.

– Инфекцията ти намалява.

Той се разсмя.

– Ама че си наблюдателна.

– Тревожех се за теб - с усмивка призна тя.

Той също се усмихна.

– Благодаря. Хапчетата действат.

Резето изщрака и вратата се отвори. На прага отново се появи Боне с пистолет в ръка.

– Добре, време е - каза той.

Люк дръпна Сара зад себе си и направи заплашителна крачка напред.

– Време за какво? Какво искаш от нас?

Очите на Боне бяха мътни. Приличаше на ужасно уморен и останал без сили човек, но

твърдо решен да не заспива.

– Ще видите.

35.

Намираха се в прохладно помещение без прозорци с размерите на училищен физкултурен

салон или квартално кино. Беше твърде голямо, за да е просто мазе на някоя от къщите. Ако все

още се намираха в селото, както подозираше Люк, то помещението тряб ваше да бъде някъде

под улицата и до него да има дос тъп от няколко къщи. По краищата се отделяха няколко

коридора и той реши, че може би всеки от тях води към нечий дом.

Стените бяха от вездесъщия варовик, но подът бе покрит с дъски, изгладени от годините

и застлани с разнообразни килими, повечето големи, с пищни ориенталски мотиви в различни

оттенъци на зеленото, синьото, червеното и розовото. Помещението се осветяваше от евтини

индустриални флуоресцентни лампи, закрепени на гипсовия таван. Надолу по стените се

спускаха медни тръби.

Люк и Сара седяха един до друг на дървени столове покрай една от дългите стени.