Десетата зала

Така например съм сигурен, че доктор Прентис ви е разказал за активността, която е открил у

тези така наречени гени на дълголетието, за серотониновите рецептори и тъй на татък.

– И затова ли убихте Фред? - гневно извика тя.

– Ами, нямахме голям избор. - Подхвърли го небрежно, абсолютно небрежно.

– Господи! - възкликна Люк. - Вие сте взривили лабораторията в Англия! Загинаха над

четирийсет души! Това е финансиран от държавата терористичен акт!

Г атиноа въздъхна.

– He бих го характеризирал по този начин. Нашият дълг е да защитаваме най-голямата

тайна на Франция. Методите ни не се подлагат на разглеждане и одобряване. Нагоре не се знае

нищо. Няма официална информация. Стига да сме абсолютно дискретни, всичко е наред.

Страхът на Люк се засили. Този човек му казваше прекалено много. Последствията бяха

съвсем ясни, но въпреки това желанието му да научи още го подтикваше да продължи.

– И сте накарали Боне да избие хората ми и да се опита да убие Сара и мен в Кембридж.

Гатиноа се разсмя.

– Чу ли това, Марол! Биваше си го! Не, професоре. Боне дори не знаеше за

съществуването ни. Никой от тях не знаеше, с изключение на Пеле. Пеле беше наш човек. Наш

информатор. Жиро и Дьо Гол го вербували след войната, след като поеха контро ла над

правителството. Дали му пари. Наградили го тайно с медали и със статут, какъвто никога не би

имал под командването на Боне. Напомпали го добре, а после го заплашили. Казали му, че Боне

може да научи, че се е разприказвал. Той знаел, че кметът ще го нареже на парчета и ще

нахрани прасетата с него. Това бил най-големият му страх. Оттогава използваме същия подход

към добрия доктор. И Пеле ни снасяше информация в продължение на четирийсет и шест

години. Всеки път, когато някой от селяните се обръщаше към него, ние разполагахме с проба

от кръвта, урината, тампоните и тъй нататък. Получавахме редовни доклади. Това е. Онези

убийства са си дело на самия Боне.

– Но вие сте му позволили! - изрева Сара. - Значи отговорността е и ваша!

Гатиноа не се впечатли.

– Може би. От правна гледна точка, кой знае? Само че този въпрос никога няма да се

разглежда от съд. Онова, което правим, е изключително секретно и добре пазено. Може би ще

бъде по-лесно да се доберете до кодовете за изстрелване на ядрените раке ти на Франция! Но

иначе да, позволихме на Боне да бъде себе си.

Сара се напрегна и скочи напред. Дребното ѝ тяло се превърна в оръжие.

– Ти, шибано копеле! - изрева смразяващо тя, докато преодоляващо разстоянието до

Гатиноа. Чаршафът отлетя и както бе гола, тя започна да дере лицето и очите на генерала.

Гатиноа бе твърде изненадан, за да успее да се защити, така че Марол я издърпа назад.

Останалите я укротиха, докато помощникът държеше пистолета си насочен към Люк, за да не

се намесва.

Люк беше изумен от действията на Сара, от начина, по който риташе и крещеше на

хората, които я държаха.

– Н е я наранявайте! - извика той.

Гатиноа избърса с носна кърпичка кръвта от бузата си.

– Виждате, професоре. Това е нагледен пример за един от проблемите с наркотика.

Ефектът идва със за къснение, един-два часа след като еуфорията отмине. Доколкото знам, това

се дължи на рецепторите 5-НТ2А. - Изсмя се. - Знаете ли, тази работа ме превърна в учен. Нали,

Марол?

Помощникът му изсумтя и нареди на хората да закопчаят китките и глезените ѝ, да я

покрият с чаршафа и да я приберат в колата, докато се успокои. Сара креще ше и ругаеше

свирепо, но мъжете успяха да я отведат, като през цялото време държаха автоматите си

насочени към Люк, за да не се намеси.

– Добре - кимна Гатиноа. - Така е доста по-спокойно.

– Значи сте извлекли дрогата от варивото? - най-сетне попита Люк.

– Всъщност не една, а три. Разполагаме с тях още от седемдесетте, но, както казах, едва

сега започваме да разбираме биологичните характеристики на най-важната съставка, R-422.

Гените на дълголетието SIRT1 и FOX03А бяха открити съвсем неотдавна. Несъмнено в бъдеще

учените ще открият и други важни неща. Накрая ще разберем как действа и R-422. Другите

неща са по-лесни и по-ясни. Основният ергот, R-27, те кара да летищ като хвърчило. Много

силен халюциноген, който направо те изстрелва. Другият наркотик, R-220, също е доста

интересен. Влияе на потентността и либидото. Всъщност, в края на осемдесетте си имахме и

скандал около него. Върху съставката работеше външен изпълнител. Беше университетски

химик, който нямаше представа откъде е дошла тя. Обичаме да работим по този начин. Та той

споделил информация за химическия състав на някакъв негов познат, служител на

фармацевтичната компания „Файзер―. Явно така се е стигнало до съз даването на „Виагра―,

затова мисля, че се издължава ме донякъде на обществото, не сте ли съгласен? Но R-220, макар