Десетата зала

Някакъв мъж пристъпи напред от обкръжилата го група. Беше висок и изправен,

невъоръжен, облечен в тъмни цивилни дрехи и черна командоска рубашка с еполети.

– Професор Симар - каза той с аристократичен акцент. - Чудех се кога ще се срещнем.

Люк го огледа набързо. Определено не беше от селото.

– Кой сте вие?

– Генерал Андре Гатиноа.

Люк се озадачи.

– Военен?

– Нещо такова - загадъчно отговори мъжът. Приближи още и огледа трупа на кмета. -

Късметът дълго време не напускаше Боне. Това трябваше да свърши рано или късно. Дори и за

него.

– Вие го убихте - изтъкна Люк.

– Едва след като вие не успяхте - отбеляза Гатиноа и огледа надупченото тяло. - Сачмите

за птици не са най-ефективното средство да убиеш човек.

– Нямах друго. Той се канеше да взриви пещерата ми.

Настъпи раздвижване и двама мъже в черно довлякоха някакво стенещо тяло в защитния

кръг, образуван от другарите им.

Беше Пеле, с кървяща рана на гърдите, мъчещ се да си поеме дъх. Един от мъжете, които

го държаха, даде карабината му на по-дребния мъж, появил се до Гатиноа. Това бе помощникът

му Марол.

– Държеше ви на мушка - обясни Гатиноа и добави съвсем прозаично: - Спасих ви

живота.

– Няма ли да ми кажете какво става? - настоятелно попита Люк.

Гатиноа се позамисли.

– Всъщност, не виждам причини да не ви кажа. А ти, Марол?

– Зависи изцяло от вас, генерале.

– Да, предполагам, че е така. Къде е американката?

Марол заговори в закаченото за жилетката му уоки-токи и получи примесен с шум

отговор.

– Водят я - докладва той на Гатиноа.

Пеле нададе жалък, гъргорещ вик.

– Няма ли да го прегледа лекар? - попита Люк.

– Единственият доктор, когото ще види, е самият той - небрежно подметна Гатиноа. -

Беше ценен, но никога не съм го харесвал. А ти, Марол?

– Никога.

– Последната му полезна постъпка бе да ни съобщи, че идвате в Руак.

Пежото на пекаря спря на паркинга и един от хората на Гатиноа слезе от мястото на

шофьора и помогна на Сара да излезе, увита в окървавения чаршаф. Тя из глеждаше объркана и

несигурна, но когато видя Люк в центъра на кръга, намери сили да се отскубне от леката хватка

на мъжа и да се затича към него.

– Люк, какво стана? - попита тя със слаб глас. - Добре ли си?

Той я прегърна през раменете.

– Добре съм. Но не зная кои са тези хора. Не са от селото.

Сара видя Пеле, който се беше свил като зародиш на земята и издаваше тихи, ужасяващи

звуци.

– Господи - промълви тя.

– Не, не сме от Руак - заговори Гатиноа. - Но Руак ни владее от много години. Ние сме

изцяло отдадени на него. Дължим съществуването си на Руак.

– Какви сте вие? - попита Люк. - С какво се занимавате?

– Наричат ни Отдел 70 - отвърна Гатиноа.

Марол сведе поглед и поклати глава. Жестът привле че вниманието на Люк и го накара да

застане нащрек. Този Гатиноа явно беше прекрачил линията. Някаква опасна линия.

– По време на войната командването на Съпротивата, колкото и рехаво да е било, е дало

на маките от Руак кодово означение за по-лесна комуникация. Нарекли ги Отряд 70. Те били

особено безжалостна и ефективна група. Немците се страхували от тях. Другите маки им

нямали доверие. Когато през четирийсет и шеста формирали отдела ни, неговият основател

генерал Анри Жиро, един от вътрешния кръг на Дьо Гол, избрал името. Не е много оригинално,

но подхожда.

– Известна ми е ролята на Руак в Съпротивата - каза Люк. - Кажете ми нещо, което не

знам.

– Да, сигурен съм, че знаете доста неща. Ще установим колко точно. - Гатиноа посочи

Пеле. - Какво знаете за този човек?

– Нищо - призна Люк.

– Той е дърт мошеник. Може би на двеста и трийсет или двеста и четирийсет години.

Самият той не е сигурен на колко точно. Станал е лекар през трийсетте. Пратили го в Лион да

се учи. Нуждаели се от лекар, който да е от техните. Естествено, никога не биха допуснали

външен човек. Пеле обаче винаги си е падал по пиенето и говоренето. По време на война та бил

вторият човек след Боне в партизанския от ряд. Жиро го поканил в Алжир. Прекарал си добре, а

една вечер се напил и изплюл камъчето пред Дьо Гол и Жиро! Тайна, пазена стотици години, а

този палячо се напива и я издава. Дълголетието, чаят, причината да са толкова агресивни.

Всичко. Естествено, след войната Дьо Гол си спомнил за това и решил, че Руак трябва да бъде

наблюдаван и изучаван от най-добрите умове на Франция.

Главата на Сара като че ли се избистряше. Вече стоеше по-изправено, погледът ѝ бе по-

фокусиран.

– И това ли правите? - намеси се тя. В тона ѝ се долавяше гняв.

Гатиноа кимна.

– Да, в продължение на четирийсет и шест години изучаваме руакския чай. Наистина е

забележителен, професор Мелъри. А това, че за съвсем кратко време успяхте да научите за

много от свойствата му, говори за напредъка на науката. На нас ни бяха нужни десетилетия,

защото се налагаше да чакаме науката да стигне до нужното ниво, за да може да ни е от полза.