Десетата зала

карабина M1 с оптичен мерник, отмъкната от убит американски войник през 1944 г. Пеле беше

там. Помнеше онзи ден. Двамата с Боне взеха също така портфейла и ботушите на младежа.

Пушката беше добра и с нея избиха доста шваби. Боне я поддържаше почистена и смазана.

Двамата изтичаха в гората, без да обръщат внимание на шибащите лицата им клонки.

След известно време се разделиха.

Боне продължи право към скалите. Пеле тръгна по заобиколен път в тъмното.

Люк стигна до черния път, който водеше до паркинга над пещерата. Не искаше да

продължава с колата чак до края. Каквото и да се случеше, Сара трябваше да е в безопасност,

затова спря на около четиристотин метра от паркинга и се наведе над седалката.

Тя постепенно идваше на себе си.

- Оставям те тук, Сара. Ще бъдеш в безопасност. Трябва да спася пещерата. Разбираш ли

ме?

Тя отвори очи, кимна и отново се унесе.

Люк изобщо не бе сигурен, че го е разбрала, но ня маше значение. Надяваше се, че ще

остане жив, за да ѝ обясни.

Боне чуваше тропота и шумоленето от стъпките си през гората и хриптенето на белите си

дробове. Отпред имаше разчистен и насипан с чакъл участък, направен от археолозите.

Наближаваше.

Големият дъб се издигаше от другата страна на паркинга и Боне бе доволен, че е избрал

ориентир, който лесно се забелязва в тъмното.

Чакълът захвърча изпод тежките му пожарникарски ботуши.

На Люк му се искаше да има фенер, за да си осветява пътя. Цареше непрогледен мрак, но

той не се отделяше от пътеката. Не беше лесно да тича с пушка в ръка. Сара му се струваше по-

лека.

Отпред се появи сива ивица - хоризонтът над скалите.

На сивия фон се очерта силует. Движеше се.

Боне.

Боне стигна до дървото. На метър от ствола имаше купчина камъни, бяха ги натрупали с

Жак, за да отбележат мястото.

Коленичи и започна да ги разхвърля. Куфарът беше под тях, в плитка яма.

Измъкна го бавно, като внимаваше да не откачи медните жици, закрепени за клемите му.

Това беше немски войскови детонатор М39, плячкосан от дивизия сапьори през 1943 г.

Изглеждаше примитивен и ефективен, тежък контейнер от лята сплав и бакелит. Боне беше

сигурен, че ще работи безупречно.

Работата беше трудна, но бе уверен, че старите му сапьори са си свършили добре

работата - бяха надупчили скалите на половин дузина места и бяха натъпкали много пикратол

дълбоко в земята. Огромна ивица скала щеше да рухне в реката, погребвайки пещерата със себе

си.

Пещерата, която бе дала живот на селото и го заплашваше със смърт, щеше да стане на

прах. Ако Пеле си свършеше работата, Симар също щеше да стане на прах. После Боне щеше

да открие Сара и да прати и нея в небитието.

Завъртя дървената манивела и чу тракането на зъбните колела. След като навиеше докрай,

щеше да постави палец на копчето с надпис ZUNDEN - запалване.

Отначало чу стъпките, после:

– Спри!

Люк се намираше на десет метра от него и пристъпваше предпазливо по чакъла.

Виждаше, че Боне е коле ничил и прави нещо.

Вдигна пушката и опря приклада на рамото си.

Боне го погледна и изсумтя просто:

– Майната ти!

Люк чу тракането на зъбни колела.

То спря и Боне мръдна ръката си.

В същия миг главата на Люк, идеално очертана на сивия хоризонт, изпълни оптичния

мерник на Пеле.

Докторът беше коленичил в ниските храсти. Ръцете му бяха изключително спокойни за

човек на неговата възраст. Главата на Люк беше във фокус.

– Не и моята пещера! - изрева Люк на Боне.

Пеле чу вика и видя през мерника как устните на Люк се движат. Кръстчето беше спряло

на слепоочието му.

Показалецът му започна да обира мекия спусък.

Люк залитна, когато чу изстрела зад себе си.

Очакваше да усети някаква изгаряща болка, но не почувства нищо.

Обърна се отново към Боне. Старецът вече бе само на пет метра.

Боне погледна към пушката.

– Пеле! Бързо! - извика той. Палецът му беше върху някакво копче.

Люк изкрещя. Не беше дума. А някакъв примитивен рев, първобитен смъртен вик,

извиращ някъде дълбоко от него.

Пушката му изгьрмя и проблясъкът от дулото разцепи за миг тъмнината.

Чу се плякане. Върху дърво, камък, плът. Сачми за птици.

Боне лежеше на една страна с окървавено лице, очите му продължаваха да се движат.

Палецът на дясната му ръка още беше върху копчето. Лявата му ръка помръдна. Беше

сграбчила медната жица, откъсната от детонатора от сачмите.

Намираше се на сантиметър от клемата.

Люк нямаше време да презареди. Нямаше време да удари главата или ръката на Боне с

приклада на пушката.

Времето му беше изтекло.

И тогава отново проехтя изстрел.

37.

Люк беше дезориентиран.

Усети нещо мокро по ризата си. Инстинктивно докосна тъканта. Кръв и нещо като желе.

Беше заобиколен от мъже с насочени към него автома ти, които грубо му викаха да хвърли

пушката на земята.

Половината глава на Боне липсваше. Жицата си оста ваше на сантиметър от клемата на

детонатора.

Ръцете му изведнъж омекнаха. Пушката изтрака на чакъла в краката му.