Десетата зала

песъчливата почва, старите селца и градчета покрай виещите се второстепенни пътища - всичко

това събуждаше нещо в душата му и непрекъснато го караше да се връща отново тук. Но нищо

не бе така важно като призраците от далечното минало на Перигор, далечни души, които

идваха при него като сън наяве, смътни фигури, стрелкащи се през горите, винаги мъчително

близки и в същото време недостижими.

Детските му фантазии за първобитните хора, броде щи из тези земи, подхранвани от

походите до тъмните пещери с рисунки по стените и романа на Жан Оел „Кланът на пещерната

мечка―, който бе буквално погълнат на един дъх от любознателното единайсетгодишно момче,

го насочиха към науката и в крайна сметка го доведоха до Париж и Харвард, а сега и във

факултета в Бордо.

Люк бе посрещнал Юг на централната гара „Сен Жан― в Бордо, откъдето продължиха на

запад с очукания му лендровър. За Люк маршрутът бе толкова познат, че можеше едва ли не да

кара със затворени очи. Джипът, кръстен на времето „Костотрошача― от един английски

студент майтапчия, вече беше навъртял неколкостотин хиляди километра. По време на

разкопки денем превозваше студенти и оборудване до обекта с безжалостно раздрънканите

амортисьори, а вечер караше натъпкани с бира и хормони млади учени до и от местните кафе -

нета.

Пристигнаха в манастира преди пладне и седнаха с абат Мено в работния кабинет на

жилището му - прашно, пълно с книги помещение, което приличаше по-скоро на кабинет на

професор, отколкото на духовник. Юг ги представи и набързо се извини за неофициалното им

облекло. Беше си човек на модата и бе малко раздраз нен, че се налага да се явява на среща в

туристически дрехи.

Юг си беше кореспондирал с абата за хода на рес таврацията и срока на връщане на

всички томове. Сега обаче абат Мено изгаряше от нетърпение да види на първо място ръкописа

на Бартомио и когато Юг извади книгата от чантата си, той я сграбчи като лакомо дете, на

което са предложили шоколад.

Цели пет минути абатьт мълчаливо прелистваше страниците и изучаваше текста през

очилата си, а накрая поклати учудено глава.

– Това е наистина невероятно. Не друг, а свети Бернар! И защо този Бартомио е сметнал

за нужно да скрие всичко с шифъ р? А тези фантастични илюстрации! Признавам, че изпитвам

възторг и объркване едновре менно и донякъде се страхувам да разбера какво означа ва всичко

това.

– Не можем да не се съгласим - рече Юг с премерено безизразния глас на

професионалист, разговарящ с клиента си. - Точно затова сме тук. Много ни се иска да намерим

отговора на тези загадки и професор Симар беше така добър да предложи помощта си.

Абатът се обърна към Люк, без да маха ръцете си от ръкописа.

– Благодаря за предложението ви, професоре. Един от братята направи справка в

интернет. Имате впечатляващи постижения за толкова млад мъж. Бакалавърска степен в моята

алма матер в Париж, докторат в Харвардския университет, място във факултета там, а наскоро

и престижна професура в Бордо. Моите поз дравления.

Люк сведе глава.

– Простете любопитството ми, но защо точно „Харвард―?

– Майка ми беше американка, а баща ми французин. Като малък учех в интернат, докато

родителите ми живееха в Близкия изток, макар че през лятото се връща хме във Франция.

Когато се разведоха, беше естествено да си поделят детето - мен в случая. Учих в американска

гимназия, за да бъда с майка си, после в Париж, за да бъда с баща си, после в .,Харвард", за да

бъда отново близо до майка си. Сложно, но проработи.

– Но повечето ви изследвания са в този район, нали?

– Да, най-малко деветдесет процента, като се замис ля. Участвал съм в разкопките на

много важни палеолитни обекти през последните двайсет години, в това число и в пещерата

Шове в долината на Ардеш. През последните няколко години разширявам някои стари сондажи

на професор Мовиъс от „Харвард― в Лез Ейзи. Доста съм зает напоследък.

– Дори и за това ли? - попита абатът, сочейки книгата.

– В никакъв случай! Как бих могъл да обърна гръб на подобна загадка?

Абат Мено кимаше, загледан в корицата.

– Свети Бернар от Клерво е много важна фигура за нашия орден, нали знаете?

Юг каза, че много добре знае.

Абатът, който беше облечен в проста монашеска роба, изведнъж сви загрижено устни.

– Колкото и развълнуван да съм, че държа в ръце те си документ, свързан по някакъв

начин с него, не бива да забравяме за някои деликатни моменти. Не знаем какво има да каже

този Бартомио. Свети Бернар е един от великите мъже на Църквата. - Продължи, като свиваше

пръсти един по един: - Създал е Цистерцианския орден. Участвал е в събора в Троа, който

официално утвърждава Ордена на тамплиерите. Бил е един от най-горещите поддръжници на

Втория кръстоносен поход. Основал почти двеста манастира из цяла Европа. Богословското му

влияние било огромно. Папите се вслушвали в него и е прочут с това, че именно той изобличил