Десетата зала

Пиер Абелар пред папа Инокентий Втори. - Лицето на Люк си остана безизразно и абатът

добави: - Нали сте чували за прословутия любовен роман между Абелар и Елоиз, голямата лю-

бовна трагедия на Средновековието?

– О, да! - сети се Люк. - Всеки ученик е принуден да чете любовните им писма.

– Е, по-късно в живота на Абелар, много след трагедията на плътта, така да се каже,

Бернар отново направил живота му доста труден, но този път по богословски въпр ос, а не

заради сърдечни трепети! Ала ако трябва да сме честни, това е просто интересна бележка под

линия. Така или иначе, заради великите си дела Бернар бил не само канонизиран, но и

провъзгласен за доктор на Църквата през хиляда сто седемдесет и четвърта, само някакви си

двайсет години след смъртта му! Така че, господа, дори този Бартомио да е посветил трактата

си на светеца почти две столетия след смъртта му, трябва да внимаваме много с репутацията на

Бернар. Ако ви позволя да проучите въпроса, настоявам да проявите необходимата дискретност

и да ме информирате за всяко откритие, за да мога да съобщя на моите висшестоящи и да

получавам инструкции от тях. В това, както и във всяко друго нещо в този живот, аз съм само

един слуга.

От грубата карта в книгата Люк беше решил, че най-доброто начало на търсенето им е

южният край на Руак, разположен на източния бряг на река Везер. Руак беше старо селце, което

- за разлика от съседните - не предлагаше абсолют но никакви турист ически атракции и затова

си оставаше тихо и спокойно през цялата година. Нямаше музеи и галерии, кафенето беше само

едно, липсваха табели, които да насочват посетителите към праисторически пещери или скални

навеси. Имаше само една застлана с калдъ ръм улица, покрай която се издигаха каменни къщи с

лимоновожълти стени; доста от тях все оше бяха за пазили оригиналните покриви с невъзможно

тежки плочи от пронизана с жилки сива скала, които преди време се срещаха навсякъде в

района, но вече бързо изчезваха, сменени от далеч по-практичните керемиди. Руак беше малък

спретнат анклав със скромни градини и пълни с макове саксии, и докато караше бавно през

центъра му, оглеждайки се за място за паркиране, Люк направи някои идилични коментари

относно неподправената му автентичност. Юг изоб що не се трогна и трепна при вида на една

жена с огромни бедра, която се намръщи на колата, докато се промъкваше покрай нея на

тясната алея. В края на редицата къщи, където Люк се зачуди в коя посока да продължи, имаше

малко пасище с ниска ограда и навес за инструмент и. Завързаната при навеса коза се облекчи

ефектно и Юг не се сдържа.

– Господи, мразя провинцията! - възкликна той. - Как изобщо успя да ме убедиш да дойда

с теб?

Люк се усмихна и обърна към реката.

Не намериха удобно място за паркиране и затова Люк спря джипа на поляната в

покрайнините на селото. Реката не се виждаше зад дърветата, но ромонът на водата достигаше

слабо до тях. Люк остави на предното стъкло картон с надпис, че са по работа от университета

в Бордо; това можеше да им спести глобата, но можеше и да не го направи - всичко зависеше от

нагласата на местните жандарми. Помогна на Юг да нагласи раницата си и двамата навлязоха в

гората.

Беше горещо и въздухът бе изпълнен с жужене на насекоми. Нямаше пътека, но храстите,

папратите и бурените не бяха много гъсти. Тук-там имаха проблеми с провирането между диви

кестени, дъбове и букове, които образуваха същински балдахин над главите им, закриваха

обедното слънце и разхлаждаха въздуха. Територията не беше напълно девствена. Купчина

смачкани кутии от бира под една акация беше свидетелство за неотдавнашно нощно

забавление. Люк се раздразни от посегателството над природата. Иначе съвършената картина с

висящи кремави цветя на зелен фон беше раз валена от боклука и той измърмори, че трябва да

почистят на връщане. Юг завъртя очи, отчаян от природозащитните настроения на приятеля си,

и се помъкна напред.

Приближаваха реката и звукът на течащата вода из пълваше слуха им, докато не излязоха

от гъсталака и изведнъж се оказаха на един корниз, на близо двайсет метра над Везер. През

широката проблясваща река се откриваше великолепна гледка към плодородна долина от

другата страна. Огромната равнина, изпъстрена с разноцветните кръпки на засети с пшеница и

фасул ниви и зелени пасища със стада добитък, се губеше в маранята на хоризонта.

– А сега накъде? - попита Юг и тромаво намести ра ницата си.

Люк извади копието на картата и посочи.

– Добре, започнах с предположението, че групата постройки е Руак, защото тази кула тук

е досущ като романската кула на манастира. Ясно е, че картата не е съставена с някакъв точен

мащаб, но относителните местоположения съвпадат, нали?

Юг кимна.

– Значи мислиш, че сме някъде тук? - Пръстът му докосна една точка недалеч от

лъкатушещата синя линия.