Десетата зала

уверен, майсторски, натуралистичен стил. В прочутата Ласко имаше общо около деветстотин

животни. Само тук той вече можеше да различи около четвърт от този брой. А това бе само

върхът на айсберга. Какво ли се криеше отвъд ограничения обсег на лъча на фенера?

Напълно осъзнаваше важността на момента - тази пещера бе може би по-важна дори от

Ласко или Шове. Люк никога не бе имал каквото и да било желание да планира бъдещето си.

Винаги беше оставял нещата в професионалния и в личния му живот просто да се случват.

Оставяше се да се носи по течението на съдбата. Но в един едновременно въодушевяващ и

плашещ миг си даде сметка, че ще прекара остатъка от живота си тук, в тази пещера в

околностите на Руак.

Върна се назад към свежия въздух, подаде глава на вън и трябваше да стисне клепачи,

когато фенерът на Юг го заслепи.

– Слава Богу, нищо ти няма! - извика приятелят му. - Защо не ми отговаряше?

– Трябва да се качиш - едва успя да отговори Люк.

– Защо? Какво намери?

– Това е пещерата на Бартомио!

– Сигурен ли си?

– Да, тя трябва да е. Качи се по същия път, по който се качих аз. Внимавай. И си помисли

върху следното, приятелю - животът ти вече никога няма да е същият.

7.

С времето стана чудно нещо. Едновременно пълзеше по-бавно от охлюв и летеше със

свръхсветлинна скорост. Тази нощ бе най-дългата и най-късата в живота му, и в бъдеще, когато

Люк разказваше за преживяното, хората сбърчваха недоумяващо чела и това го караше да

казва: „Повярвайте, точно така се чувствах."

Строго беше поръчал на Юг да стои неподвижно с ръце в джобовете, докато самият той

се спусна на два пъти до корниза, за да вземе раниците им. Когато приключи, насочи фенера

нагоре, за да се получи конус от разена светлина, и произнесе кратка сериозна реч.

– Това вече е археологически обект и национално съкровище. Отговорни сме пред

науката, пред Франция и пред света да действаме както трябва. Няма да докосваме нищо. Ще

стъпваш само там, където стъпвам аз. Няма да палиш противните си пури. Ако не знаеш какво

да правиш, питай.

– Господи, Люк, да не съм някакъв идиот?

– Мисля, че вече установихме това - закачливо го подразни Люк. - Да вървим.

Не им отне много време да се уверят неоспоримо, че това е пещерата от ръкописа. Бързо

откриха три характерни изображения на кон, елен и нарисуван с точици бик, които бяха

идентични във всяко отношение с илюс трациите на Бартомио.

Люк пристъпваше внимателно към вътрешността на пещерата, като осветяваше покрития

с гуано терен преди всяка следваща крачка, за да е сигурен, че няма да стъпче нещо безценно.

Над главите им прилепите надаваха пронизителни писъци. Атмосферата беше гадна, не непоно-

сима, но доста неприятна. Юг извади носната си кърпа и я притисна към устата и носа си в опит

да се отърве от острата амонячна воня от урината на прилепите.

– Това няма ли да ме убие? - недоволно попита той, като потръпваше във влажния хлад.

На Люк изобщо не му беше до разсейване и отвърна само:

– Кърпата е добра идея.

На всеки няколко крачки той махаше капака на обектива на фотоапарата си и правеше

серия снимки, като проверяваше резултатите на елсиди екрана, за да е сигу рен, че не е

пропуснал нещо.

– Виж само как са изрисувани тези коне, Юг! Какво познаване на анатомията. Уловеното

движение. Невероятно сложно изпълнение. Виждаш ли кръстосаните крака на онзи? Това е

пълно разбиране на перспективата. В художествено отношение са по-добри от изображенията в

Ласко. Абсолютно невероятно. А онези лъвове! Виж само търпението и мъдростта на лицата

им.

Амонякът явно си беше свършил работата. Юг вече беше напълно трезвен.

– На каква възраст са според теб? - попита той със сериозността на студент

– Трудно е да се каже. Ласко е била изрисувана пре ди около осемнайсет хиляди години.

Това тук говори за високо развитие. Използвани са всички средства за оцветяване - въглен,

графит, глини, червена и жълта охра, манган, така че, ако питаш мен, бих казал, че е по-късна.

Краят на първата зала сякаш се отбелязваше с чудато изображение на мамут с толкова

гигантски хобот, че стигаше под краката му. След него стигнаха до един те сен, вървящ нагоре

коридор. Провряха се с мъка през него, макар да не им се наложи да пълзят. В коридора имаше

само една украса - негативно изображение на човешки длани на нивото на очите. Явно авторът

бе духал с уста червената охра върху протегнатите си ръце, оставяйки блед отпечатък върху

скалата, почти с цвета на плът.

– Ръцете на художника? - благоговейно предположи Люк. Канеше се да обясни техниката,

когато блуждаещият лъч на фенера на Юг освети нещо напред и привлече вниманието му. -

Виж там! Боже мой, виж това!

Проходът извеждаше в друга просторна зала, по-голяма от онази, която бяха оставили зад

себе си.

Намираха се насред нещо изумително.

Около тях имаше десетки, буквално десетки препус кащи черни и кафяви бизони, всеки с