Десетата зала

пример за използване на зелен пигмент от епохата. Най-вероятно е малахит, но ще изчакаме

пробите. Кафявият цвят и червените плодове са железни окиси, в това няма съмнение.

– Тревата - възхитено промълви тя. - Напълно отговаря на сухите степи, които би

трябвало да са се шире ли през топлите сезони на периода Ориняк. И виж онзи фантастичен

човек с клюн, изправил се сред тревата като някакво огромно плашило.

– Той е новият ми най-добър приятел - шеговито подхвърли Люк. - Какво ще кажеш за

другите растения?

– Е, точно това е интересното. Илюстрациите от ръ кописа са по-реалистични от тези

рисунки, но както изглежда, има две разновидности - поде тя и пристъпи надясно. - Тук е

изобразен храст с червени плодчета. Листата са предадени доста импресионистично и не точно,

виждаш ли тук? И тук? А храстите от ръкописа имат ясни петделни листа, подредени спирално

по стеблото. Ако ме притиснат веднага да дам мнението си. бих казала, че това е Ribes rubrum.

Касис. Растението е характерно за Западна Европа. - Пристъпи наляво. – И това увивно

растение. Ръкописът предава и него по-точно. Ако мога да съдя по дългите стебла и издъл-

жените, подобни на стрели листа, това е Convolvulus arvensis, но това е само предположение.

Полска поветица. Ужасно досаден плевел, но пък има хубави розови и бели цветчета през

лятото. Тук обаче ги няма, както сам виждаш.

– Значи имаме трева, плевели и касис, това ли е окончателната ти присъда?

– Едва ли може да се нарече присъда - възрази тя. — По-скоро първо впечатление. Кога

ще мога да започна да работя с полените?

– Още утре сутринта. Е, радваш ли се, че дойде?

– На професионално ниво, да.

– Само на професионално?

– Господи, Люк. Да. Само на професионално.

Той неловко се извърна и посочи към Свода на дланите.

– Ти си първа. Аз ще изгася светлината.

Витаеше празничен дух, силен и доловим като миризмата на изгорял барут след

фойерверки. Беше студено, но не заплашваше да вали и хората предпочитаха да се хранят на

открито на сгъваемите столове и щайгите за вино. Люк прекара няколко последни минути с

журналиста Жиро, преди той да замине за Париж. Двамата сърдечно си размениха визитни

картички и Люк още веднъж поиска да се увери, че новината няма да се разпространява без

изрично позволение.

– Не се безпокойте - рече Жиро. - Сделката си е сделка. Бяхте страхотен, професоре.

Можете да ми се доверите.

Алон намери Люк и придърпа един стол. Беше пропуснал основното ястие от агнешко с

розмарин и печени картофи и вместо това се бе задоволил с хляб, масло и малко плодове. Люк

погледна чинията му.

– Съжалявам, Зви, кухнята не отговаря ли на диетич ните ти нужди?

– Не спазвам кашер - отвърна той. - И не харесвам френска кухня.

Люк се усмихна на прямотата му.

– Е? Какво ще кажеш за пещерата?

– Ами, според мен си намерил един от най-забележителните праисторически обекти. За

проучването му ще е нужен цял човешки живот. Мога само да мечтая да имах повече години

пред себе си. Знаеш, Люк, не съм от най-емоционалните, но тази пещера ми въз действа.

Изпълва ме с благоговение, независимо от възрастта ѝ. Наричат Ласко палеолитната Сикстин-

ска канела. Руак е по-добра. Тукашните художници са били истински майстори. Цветовете са

по-живи, което говори за чудесно познаване на пигментите и начина на боравене с тях.

Животните са по-натуралистични от онези в Ласко, Алтамира, Фон дьо Гом или Шове.

Използването на перспективата е изключително развито. Това са Леонардовците и Микелан-

джеловците на своето време.

– Напълно споделям мнението ти. Виж, Зви, имаме шанс да изследваме пещерата както

трябва и може би да намерим отговор на въпроса, за който пишеш така изразително - защо са

рисували?

– Знаеш, че имам твърдо мнение по въпроса.

– Именно затова избрах тъкмо теб.

– И си направил правилния избор - без капка скром ност заяви Алон. - Както знаеш,

отнасям се доста сурово към Луис-Уилямс и Клот с техните шамански теории.

– И двамата ми изказаха съболезнованията си - отвърна Люк. - Но те уважават.

– Винаги съм смятал, че разчитат прекалено много на наблюденията върху съвременния

шаманизъм в Африка и Новия свят. Цялата работа със стената на пещерата, играеща ролята на

мембрана между реалния свят и света на духовете, и шамана в ролята на някакъв палеолитен

Тимъти Лиъри с халюциногени и мях, пълен с пигменти... трудно ми е да го преглътна. Да,

обитателите на Руак и Ласко са били Homo sapiens като самите нас, но техните общества са се

намирали в състояние на непрекъсната трансформация, а не са били статични като

съвременните примитивни култури. Именно затова не мога да приема екстраполации от

модерната етнография. Между нашите и техните мозъ ци може и да няма неврологични разлики,