Десетата зала

но, за Бога, има културни различия, които просто не сме в състояние да разберем. Знаеш

позицията ми, Люк. Аз съм от старата школа, пряк наследник на Ламин-Емперер и Леруа-

Гуран. Казвам - нека анализът на археологиче ските материали сам да говори за себе си. Виж

типовете животни, двойките, групите, връзките помежду им. После можеш да изведеш общи

митологични истории, значението на клановете, да се опиташ да осмислиш по някакъв начин

всичко това. Само си помисли - за период от най-малко двайсет и пет хиляди години, което е

страшно много време, те са се вкопчили в един основен набор животински мотиви - кон, бизон,

елен, бик и тук-там котки и мечки. Няма северни елени, които са използвали за храна, няма

птици или риби - добре де, с малки изключения. Както няма и дървета и растения, поне досега.

Не са рисували просто по някаква прищявка. Има определени причини за съществуването

тъкмо на тези мотиви. Но...

Млъкна, свали си очилата и разтърка сълзящите си очи.

– Но? - подкани го Люк.

– Но Руак ме тревожи.

– Това пък защо?

– Станал съм по-скоро статистик, отколкото археолог, Люк. Затънал съм до гуша в

компютърни модели и алгоритми. Мога да ти кажа повече неща от който и да било друг на тази

планета за корелацията между местонахождението на пещерата и обърнатите наляво коне. Но

днес! Днес се почувствах повече като археолог, което е хубаво, но също така се почувствах и

като човек, който не знае абсолютно нищо, което пък е обезпокоително.

Люк се съгласи с него.

– Има много объркващ материал тук - добави той.

– Не си единственият, на когото ще се наложи да пре осмисли становището си. За всички

ни се отнася. Дори да вземем само Залата с растенията. А ако е ориняшка, макар и да не

вярваш, тогава какво?

– Да, растенията. Разбира се, те са абсолютна новост. Но има и нещо повече. Цялата

атмосфера на това място е особена. И най-вече хората птици. Единият с бизоните и другият с

растенията. Гледах ги и онази проклета думичка „шаман" непрекъснато изникваше в главата

ми. - Тупна Люк по коляното. - Кажеш ли на Луис-Уилямс, че съм споменал това, ще те убия!

– Гроб съм.

Пиер доближи в тръс и се извиси над тях.

– Люк, имаш ли минутка?

Коленете на Алон изпукаха, докато ставаше. Повдигна се на пръсти, задържа се за ръката

на Люк, за да запази равновесие, и прошепна в ухото му:

– Ще ми позволиш ли да се върна през нощта там, самичък, само за няколко минути?

Искам да почувствам пещерата, само със светлината на фенера, както те са го правили.

– Мисля, че трябва да следваме протокола, Зви.

Алон кимна тъжно и се отдалечи.

Люк се обърна към Пиер.

– Какво има?

– Двама души от Руак дойдоха да поговорят с теб.

– Въоръжени ли са с вили?

– Донесли са торта.

Беше ги виждал и преди. Двойката от кафенето в центъра.

– Аз съм Одил Боне - представи се жената. - А това е брат ми Жак.

Одил явно се досети от изражението на Люк, че ги е познал.

– Да, кметът е наш баща. Мисля, че беше груб с вас, така че... е, носим ви торта.

Люк ѝ благодари и ги покапи в караваната си на чашка бренди.

Тя имаше бляскавата усмивка и знойната външност на повехнала филмова звезда от

златната ера. Не беше негов тип - изглеждаше малко по-лесна от необходимото и селското у

нея се усещаше доста, но определено би допаднала на Юг. Макар да беше мразовито, явно ѝ

харесваше да показва краката си. Брат ѝ, чието лице бе безизразно като на малоумен, не

изглеждаше толкова радостен, че е тук. Седеше мълчаливо и малко сковано. Люк предположи,

че е бил домъкнат насила.

Тя отпиваше от брендито си, докато брат ѝ го поглъщаше на големи глътки, сякаш бе

бира.

– Баща ми не е модерен човек - обясни тя. - Обича спокойствието и тишината. Не обича

туристи и чужденци, особено германци и американци. Смята, че изрисуваните пещери и

особено Ласко са променили облика на района с целия наплив на хора, с магазините за сувени-

ри и тениски. Разбирате какво имам предвид.

– Разбира се - потвърди Люк. - Напълно разбирам становището му.

– Той изразява възгледите на повечето жители на селото, поради което е и кмет откакто се

помня. Но аз... брат ми и аз... сме по-отворени и дори се вълнуваме от откритието ви. Нова

пещера! Направо под носовете ни! Ходили сме дотам сигурно десетки пъти.

– Мога да ви уредя обиколка - ентусиазирано предложи Люк. - Честно казано, много се

нуждая от подкрепата на селото. Да, това е наистина национално богатство, но на първо място е

местно съкровище. Мисля, че участието на местните жители от самото начало ще помогне за

оформянето на бъдещето на пещерата Руак като публична институция.

– С удоволствие ще я видим, нали, Жак? - Брат ѝ кимна автоматично. - А също бихме

искали и да помагаме. Жак може да копае или да мъкне неща, силен е като работно добиче. Аз

мога да картотекирам, освен това рисувам добре. Готвя. Каквото кажете.