Десетата зала

Люк включи осветлението в кабинета. Подът на яката малка постройка вибрираше от

ръмжащия генератор. Влезе в интернет и остави Юг да провери пощата си.

Спретнатият му приятел се изпъчи и с гордост заяви, че има двайсет нови съобщения,

няколко от приятелки. Едва след това забеляза важното писмо.

– А, ето го и разбивача на кодове!

Отвори имейла.

– Фантастично! Казва, че се е справил с шест стра ници. Тайната дума за тази част била

НИВАР, каквото и да означава това. Изпраща дешифрирания текст като прикачен файл и казва,

че скоро ще започне да работи върху следващата част.

– Какво пише в текста? - остро понита Люк.

– Задръж, чакай да го отворя. Не вярвам и самият той да го е чел. Интересува се

единствено от шифъра, а не от текста! Освен това казва, че бил на латински, който за нашия

белгийски приятел е просто поредният шифър, само че доста отегчителен.

Юг прегледа документа, за да усети езика.

Зачете бавно на стоящия до рамото му Люк, като превеждаше в движение. Бързо захвърли

безстрастния тон на преводач. Езикът беше твърде жив и Юг започна страстно да предава

думите на стария монах.

Сигурен съм, че ме очаква ужасна и мъчителна смърт. За

разлика от мъченика, който се прощава с този свят заради своята

вяра и благочестие, аз ще умра поради знанието, което притежавам.

Проля се кръв, ще се пролива и в бъдеще. Трудно е да изгубиш приятел.

Ужасно е да изгубиш брат. А да изгубиш брат, който е бил твой

приятел цели сто и двайсет години, е непоносимо. Аз погребах

костите ти, скъпи Нивар. Кой ще погребе моите? Не съм светец,

Господи, а само една злочеста душа, която обичаше твърде много

познанието.

Дали то не измести любовта ми към Теб?

Моля се да не е, но ти, Господи, ще отсъдиш. Ще платя с кръв за

греховете си. Не мога да се изповядам на своя абат, защото той е

мъртъв. Ще пиша изповедта си, докато не дойдат за мен. Ще скрия

смисъла с шифър, измислен от брат Жан, учен с кротка душа, който

ми липсва ужасно. Познанието, съдържащо се в моята изповед, не е за

всеки човек и когато си отида, то ще изчезне. Ако бъде намерено

отново, то ще бъде защото Бог е сметнал за нужно да го извади на

бял свят поради причини, известни единствено Нему. Аз съм писар и

книговезец. Ако Господ ми даде време да приключа, ще подвържа

книгата и ще я посветя на свети Бернар. Ако ѝ е писано да изгори, тъй

да бъде. Ако друг човек открие скривалището ѝ и ако думите ѝ бъдат

разчетени, то казвам на този човек — дано Бог се смили над душата

ти, защото ще платиш прескъпо.

Юг млъкна, примигна и облиза устни.

– Има ли още? - попита Люк.

– Да - прошепна той. - Има още.

– Тогава продължавай, за Бога.

Алон караше колата под наем по начина, по който вършеше всичко в живота си - нервно и

заядливо. Натискаше здраво газта, после стъпваше на спирачката и измина краткото разстояние

от лагера до пещерата на неравномерни тласъци. До ръба на скалата беше напра вен застлан с

чакъл паркинг и когато стигна до него, той натисна рязко спирачката и от гумите се разлетяха

камъчета. Облаците размазваха краищата на лунния сърп и по нощното небе имаше черни

ивици, подобни на вени по опакото на дланта. Временния заслон за па зачите, който беше

издигнат преди слагането на вратата, отдавна го нямаше. Камерите и данните от датчиците от

входа на пещерата и залите вече пристигаха направо в лагера.