Десетата зала

Някой почука енергично и отвори вратата на карава ната. Появи се Юг, вдигнал огромна

бутилка шампанско с червена панделка на гърлото.

– Привет! - Със закъснение видя, че Люк не е сам, и добави: - О, пардон! Да мина ли по-

късно?

– Не, влизай! Добре дошъл! Помниш ли приятната двойка от кафенето в селото? Ето ги.

Юг се качи в караваната и моментално насочи внима нието си към жената, а когато

установи, че мъжът с нея е брат ѝ, се пошегува, че шампанското е за нея. Побъбриха известно

време, после Одил разкръстоса крака и обяви, че трябва да си тръгват.

– Отговорът е „да― - каза ѝ Люк. - Помощта ви в лагера е добре дошла. Работата в

пещерата е само за тесни специалисти, но тук има много за вършене. Елате, когато пожелаете.

Пиер, който ви доведе, ще ви изпрати.

Този път прощалната ѝ усмивка към Юг беше несъм нено силно заредена. Люк дори

долови нещо като бръм чене, каквото понякога можеш да чуеш, ако се намираш в близост до

далекопровод.

– Ако знаех, че ще бъде тук, щях да дойда още вчера - подхвърли Юг. Огледа тясната

каравана. - Нима прочутият Люк Симар, съоткривателят на пещерата Руак, е отседнал тук? Не е

точно Версай. Къде ще спя?

Люк посочи свободното походно легло в отсрещния край, върху което бяха натрупани

дрехи за пране.

– Там. А сега пийни малко бренди и да не си посмял да се оплакваш.

Зви Алон притисна Джеръми в кухнята, когато специализантът отиде да си направи чай.

– Люк ми позволи да посетя пещерата сам за известно време - изтърси плешивият мъж. -

Дай ми ключа.

Джеръми изпитваше истинско страхопочитание от Алон и репутацията му. Кокалестите

му колене направо се разтрепериха.

– Разбира се, професоре. Искате ли да дойда с вас и да ви помогна? В тъмното няма да ви

е лесно.

Алон протегна длан.

– Ще се оправя. Когато бях на твоите години, команд вах танк в Синай.

Люк понечи да запозне приятеля си с работата през първия ден, но още щом отвори уста

усети, че Юг е неспокоен. Затова спря разказа си.

– Какво има?

– Как така не ме питаш за ръкописа?

– Има ли някакъв напредък?

– Предполагам, че не знаеш какво е шифър на Цезар, нали?

Люк поклати нетърпеливо глава.

– Е, това е смешно лесен код, използван от Юлий Цезар за тайните му съобщения. На

практика се изисква неприятелят ти да бъде неграмотен, толкова е лесен за разбиване - просто

изместване, да кажем с три букви наляво или надясно. Повечето от вра говете на Цезар не са

можели да четат и нормален латински, така че шифърът му е вършил работа. С времето обаче

разбивачите и съставителите на кодове са започнали да се съревновават с далеч по-сложни

методи.

Люк вече се беше изчервил от раздразнение.

– Добре, добре. Е, според моя човек от Брюксел, един от светилата по Войнич, нашият

ръкопис е кодиран с нещо, наречено шифър на Виженер, което само по себе си е доста

забележително, тъй като се смята, че е бил изобретен едва през шестнайсети век. Изглежда

нашият Бартомио или някой негов колега е изпреварил с няколко века времето си. Няма да те

занимавам с подроб ностите, но става въпрос за далеч по-сложен вариант на шифъра на Цезар с

допълнително изискване за ключови думи за разчитане.

– Ако не започнеш да говориш по същество, ще те убия с голи ръце! - викна му Люк.

– Тази сутрин, тъкмо преди да замина от Париж, моят белгийски гуру ми каза, че е на път

да разчете няколко страници. Мисли, че ръкописът е разделен най-малко на три части, всяка

със своя ключова дума. Бъркал е числа, или каквото там бъркат компютърджиите, и ми каза, че

ще ми прати имейл, когато получи нещо конкретно. Тук мога ли да си проверя пощата?

Люк го награби за якето.

– В кабинета. Да вървим.

Докато минаваха покрай лагерния огън, Люк посочи една жена и каза:

– Между другото, онази там е Сара.

Моментално съжали, че не си е мълчал, защото Юг спринтира към нея и се представи

като един от най-старите приятели на Люк, без да се споменава, че е съоткривател на пещерата.

– Чувала съм за вас - грейна тя. - Не мога да повярвам, че не сме се срещали на времето,

когато, нали се сещате, ние с Люк...

– И аз съм чувал за вас! - възкликна Юг. - Толкова възхитителна, така интелигентна. Люк,

ела тук!

Люк приближи, като клатеше глава, предчувствайки какво предстои.

– Само не ми създавай неприятности, Юг.

– Неприятности? Аз? Ако е само това, добре, Сара, ще говоря направо. Тази вечер се

запознах с една дама и бих искал да я поканя на среща, но предпола гам, че за нея ще е по-

лесно, ако не сме сами. Какво ще кажеш двамата с Люк да дойдете? Аз съм тук само за няколко

дни.

– Господи, Юг - изстена Люк.

– За мен ще бъде удоволствие -- отвърна Сара, при което Люк се втрещи, а Юг се усмихна

многозначително.

– Значи се уговорихме. Остава само да поканя въпросната дама и сме готови. Люк ще ти

каже какво мисля за провинцията. Това ще направи нещата по-апетитни.