Десетата зала

гуаното се изчерпа. Преходната зона бе на нивото, на което бе лежало кремъчното оръдие,

преди Люк да го извади.

Групата от Зала 10 стоеше и гледаше как Пиер радостно маха последните остатъци от

черна пръст. След серия фотографии решиха да продължат надолу.

Преди това се преоблякоха в нови костюми, ботуши и маски и смениха всичките си

шпакли, четки и лопатки, за да не замърсят по-ранните пластове с по-късен полен. На Сара се

падна честта да слезе в малкия сондаж и да вземе проба от пръстта за анализ. Едва беше

започнала да работи, когато възкликна: „Опа!― и спря.

Ферер се беше навел над гърба ѝ и започна да пелтечи: „Виж, виж, виж!―

– Кремък ли? - попита Пиер.

Морисън помоли да си сменят местата със Сара. Двуметровият белокос шотландец се

сгъна в малкия сондаж и заработи с четчицата си. Предметът беше гладък и жълтеникав, но не

бе камък.

– Боя се, че не е по моята специалност - рече той. — Прилича ми на кокал. Ти си, Карлос.

Ферер изчетка още малко пръст и разрови около предмета със зъболекарски инструмент.

– Кокал, но не какъв да е. Довечера ще има още шампанско. Това е слонова кост!

След като внимателно изчистиха целия предмет и го оставиха на място за снимка, Пиер

изтича да извика Люк, който работеше в Зала 1.

– Какво толкова си се развълнувал? - попита го Люк.

Макар Пиер да бе с дихателна маска, Люк позна по бръчките около очите му, че

специализантът се е ухилил като дете.

– Влюбен съм, шефе.

– В кого?

– Не в кого, а в какво. - Пиер определено се наслаждаваше на момента.

– Добре де, в какво?

– В най-красивото мъничко създание от слонова кост, което съм виждал някога.

Когато стигна в Зала 10, Люк изпадна във възторг.

– Чудесно! Великолепна находка. Тя завършва картината. Сега можем да кажем, че в Руак

има всичко, дори пластика. Иска ми се Зви да можеше да я види. Прилича на ориняшка, също

като кремъка.

Находката бе изображение на бизон с дължина около два сантиметра, гладко и полирано

като речно камъче. Животното вероятно бе стояло изправено на плоските краища на краката си.

Главата се извисяваше гордо на яката шия. Двата малки рога бяха непокътнати. Вижда ше се

дясното око, предадено с дупка, а по хълбоците имаше врязани успоредни линии, вероятно

опит да се изобрази козината.

– След като го нарисуваме и заснемем, ще взема първата си проба точно под него - каза

Сара.

– След колко време ще имаш някакви резултати? - попита Люк.

– Ще започна следобед, веднага щом се върнем в ла гера. Надявам се, че до довечера ще

имам някакви предварителни данни.

– Значи се уговорихме. Довечера - среща в лабораторията.

Стори му се, че Ферер изсумтя изпод маската си, но не можеше да бъде сигурен.

Изсумтяването мутира в нещо като вик и бръщолевене на испански. Сара извика на Люк

да се върне. Тренираните очи на Ферер бяха забелязали нещо, което всички останали бяха

пропуснали. На няколко сантиме тра от статуетката от слонова кост имаше някакво кафя во

петънце и Ферер беше застанал на четири крака над него със зъболекарския си инструмент.

– Господи - изстена той. - Мисля, че клечахме отгоре му.

– Какво е това? - настоятелно попита Люк.

– Момент, остави ме да работя.

Беше нещо дребно, но не миниатюрно, както беше свикнал Ферер в неговото царство на

микрофауната - около половин сантиметър на дължина и не повече от четвърт сантиметър

широко. Поради размерите не му отне много време да разчисти костта.

– Е? - не се стърпя Люк. който пърхаше над квадрата като изпълнен с очакване татко.

– Май ще трябва да заредиш доста шампанско, прия тел. Това е връх на пръст, дистална

фаланга.

– От какъв вид? - със затаен дъх попита Люк.

– Човешки! Пръст на дете! Попаднахме на злато!

Сара събра пробите си и останалите от екипа разровиха квадрата в търсене на още

човешки кости. В края на работното време не бяха открили нищо, но вече бяха ударили

джакпота. Човешките кости от късния палеолит бяха рядкост като зъби на кокошка. Находката

беше новина номер едно в лагера и Ферер показваше малката кост в не йната найлонова

торбичка като реликвата на светец. Никой не беше специалист по детски кости на хоминиди, за

да определи възрастта, още по-малко рода и вида. Налагаше се да се консултират с външни

светила.

В девет вечерта Люк отиде до бараката и откри Сара да работи на лабораторната маса.

Одил също беше тук и водеше сметки на общото бюро на Джеръми и Пиер.

Одил бързо си беше намерила ниша - занимаваше се с бумащините около покупките и

домакинството, което бе горе-долу същото като работата, която вършеше през деня за баща си.

Брат ѝ прекарваше по-малко време в лагера, идваше само за час вечерта и помагаше на готвача

с рязането на зеленчуци и тъй нататък.

Сара и Одил бъбреха на френски и се кискаха като момичета, когато Люк влезе шумно и

изцапа пода с каубойските си ботуши.

Одил млъкна и продължи работата си. Сара му каза, че е почти готова да разгледа