Десетата зала

пробите под микроскоп. Беше пропуснала вечерята, за да пресее материала и да подготви

химически пробите с флуороводородна кисе лина, за да премахне силикатните включения.

Люк гледаше как тънките ѝ пръсти взеха микроскопското стъкло, капнаха капка глицерин

и залепиха второто стъкло отгоре.

Тя нагласи светлината, погледна на ниско увеличе ние и доволно заяви, че пробата

изглежда „добра―. При по-високо увеличение я раздвижи напред-назад и издиша дълго. Люк не

беше разбрал, че е сдържала дъха си.

– Това не може да се подправи.

– Какво има?

Гласът ѝ бе станал дрезгав от вълнение.

– Налице е обичайният фон от папрат и иглолистни, но виждам и три многобройни и

напълно уникални популации полен. Погледни.

Люк с мъка фокусира микроскопа. Не беше специа лист, но дори той можеше да забележи,

че има три основни вида микроскопични спори. Едните приличаха на космати топки за ръгби,

другите — на сплескани автомобилни гуми, а третите - на четириклетъчни ембриони.

– Какво е това? - удиви се той.

Сара хвърли поглед към Одил, която работеше, без да им обръща внимание. Одил не

говореше английски, но Сара направи знак с очи, че е по-добре да говорят насаме.

– Какво ще кажеш да се поразходим?

Извиниха се и тръгнаха към лагерния огън, който пращеше и пукаше примамливо.

– Добре, какво беше това? - настоятелно попита той.

– Поленът е от трите растения, изобразени в десетата зала и в ръкописа - Ribes rubrum,

касиса, който Бартомио нарича бодливо грозде, Convolvulus arvensis, полска поветица или

упойваща лоза според Бартомио, и Hordeum spontaneum, див ечемик. Концентрациите са

зашеметяващи!

Люк довърши мисълта ѝ:

– Това означава, че значителни количества от тези три растения са били внасяни в

пещерата! Те са били използвани с конкретна цел. Никога не сме били свиде тели на подобна

дейност през късния палеолит!

Тя сияеше. Оранжевата светлина от огъня осветяваше половината ѝ лице. Люк внезапно

си спомни колко го възхищаваше на времето острата линия на челюстта ѝ, начина, по който тя

подчертаваше деликатната ѝ дълга шия. Това не бе обичайната ерогенна зона, но въпреки това

задейства нещо и той я целуна по устните преди тя да успее да реагира. Държеше раменете ѝ и

отначало му се стори, че тя отвръща на целувката му, но вместо това Сара постави длани на

гърдите му и го отблъсна.

Вече не се усмихваше. Огледа се за любопитни очи.

– Люк, двамата с теб си имахме своя момент. Ти из бра да го прекратиш, аз го приех и

всичко приключи. Няма да влизам в същия кръг отново.

Той бавно пое дъх, усещайки вкуса на червилото ѝ.

– Извинявай. Изобщо нямах намерение да го правя. Просто е от вълнението, нали

разбираш. Може би има и нещо друго, но си права, не биваше да стигаме дотук. Пък и двамата

с Карлос като че ли се погаждате.

Това я накара да се разсмее.

– Знаеш как стоят нещата, Люк. Археологически еквивалент на корабен роман. Слезеш ли

на сушата, всич ко свършва.

– Признавам, че синдромът ми е познат.

Тя го изгледа лукаво и оповести, че смята да провери още няколко проби и да запише

наблюденията си. Люк се наруга, докато я гледаше как се отдалечава. Не беше сигурен дали е

ядосан задето я беше целунал, или защото не ѝ бе обяснил по-добре, не се бе опитал да изглади

простъпките от миналото. Така или иначе, не се чувстваше добре в личен план, но пък за

сметка на това се чувстваше великолепно заради Руак.

И ето го отново - стария му проблем с работата и жените. Нямаше трети крак, който да

подпре стола. Помисли си, че може би му трябва някакво хоби, но пропъди идеята, когато се

опита да си представи нелепата картинка - Люк Симар, замахващ стик за голф.

По-добре да намери Юг и да пийнат край огъня.

Въпреки откраднатата целувка Сара спази обещанието си и участва в двойната среща.

Специално за случая Юг прекрачи всякакви ограничения и ги заведе в забележителния Дом,

стар укрепен град с напълно запазени крепостни стени. Преди вечерята в „Л’Еспланад―, най-

добрия ресторант в района, четиримата се разходиха по стените и се наслаждаваха на гледката

на потъващата в здрач долина на река Дордон.

Одил се държеше като същински турист и помоли един непознат да ги снима с мобилния

ѝ телефон. Вятърът си играеше с късата ѝ полупрозрачна рокля, която не подхождаше особено

за мразовитата есенна вечер. Одил изглеждаше мургава и знойна, подобно на някаква

съвременна звезда от матинетата. Юг внимателно следеше поривите на вятъра и за награда

успя да зърне бедрата ѝ, че и по-нагоре. Тогава обаче забеляза големи черни и сини петна по

краката - свежи синини, които изглеждаха болезнени.

Люк се държеше като любезен джентълмен и водеше със Сара неутрални разговори за

останките от първоначалната архитектура на градчето от тринайсети век. По -късно, когато Юг

му подшушна за синините на Одил, Люк просто сви рамене и каза на приятеля си, че това