Десетата зала

мистър Прентис из претъпканите с носилки коридори.

Гледката беше невероятна. Болницата бе на път да се разцепи. Люк вървеше напред, а

Сара се взираше във всеки пострадал, като се мъчеше да разпознае лицето на Фред. Намери го

след радиологичното отделение. Ръка та и рамото му бяха гипсирани, стъпалата и глезените –

също. Фред беше в началото на четирийсетте, със сресана на път през средата на главата коса и

лице, което на цвят почти не се различаваше от гипса. Присвиваше очи като човек, изгубил

очилата си.

– Ето те и теб! - подхвърли той на Сара.

– Ох, Фред! Виж се само! Толкова се разтревожих.

Фред бе мил и внимателен както обикновено. Настоя да се запознае любезно с Люк,

сякаш се срещаха в конферентната зала на фирмата му.

– Слава Богу, че закъсняхте - рече той. - Иначе щяхте да попаднете в цялата тази каша.

Самият той бил в тоалетната. Бил смутен, защото обаждането на Сара го заварило със

свалени панталони.

Следващото, което си спомнял, било как го изнасят пожарникари, усещал непоносима

болка в стъпалата и рамото. Инжекцията морфин на паркинга го развеселила доста, призна той,

и като не се броят мъчителните терзания около съдбата на неколцина колеги и приятели, бил

сравнително добре.

Сара хвана здравата му ръка и попита дали може да направи нещо за него.

Той поклати глава.

– Дойдохте чак от Франция, за да се видим. Не мога да ви оставя да си тръгнете, без да

чуете какво открихме.

– Стига глупости, човече! - възкликна Люк. - Минал си през самия ад. Ще говорим след

няколко дни. Моля те!

– Бях подготвил презентация на „Пауър Пойнт― - тъжно съобщи Фред. - Всичко отиде по

дяволите. Ком пютърът ми, лабораторията, всичко. Добре де. Нека поне ви кажа за резултатите.

Може би някой ден ще съм в състояние да ги възпроизведа. Юристката ни беше на тръни,

защото анализирах пробата ви без необходимите документи и договори. Разбирате ли,

получихме доста важни данни и не беше ясно чия ще бъде интелектуалната собственост. Тя не

ми позволи да съобщавам каквото и да било писмено или по електронната поща. Миналата

седмица всичко това изглеждаше толкова важно... - Гласът му замря. - Разбрах, че е загинала

тази сутрин. Юристката. Казваше се Джейн.

– Съжалявам, Фред - промълви Сара и стисна ръката му.

Той помоли за малко вода и пи през прегънатата сламка.

– Е, онази ваша течност имаше доста интересни съставки. Екраните ни светнаха като

коледни елхи. Откъде да започна? Добре, имахте ли представа, че вътре гъмжеше от ергот

алкалоиди?

– Майтапиш се! - възкликна Сара. После видя обърканото изражение на Люк и обясни: -

Това са психоактивни съставки. Природна LSD. Откъде са се появили тези ерготи? Дадох ти

списъка на растенията, Фред. – В същия миг ѝ просветна и тя изтърси: - Claviceps purpurea!

– Точно така! - потвърди Фред.

На Сара отново ѝ се наложи да обяснява на Люк:

– Това е гъба. Тя заразява диви и култивирани тре ви, подобно на нашия див ечемик.

Гъбата произвежда психоактивните съставки. През Средните векове десетки хиляди европейци

са пострадали от ерготизъм от естествено заразена ръж. Веществата причиняват халю цинации,

лудост, понякога и смърт. Ацтеките са дъвчели семената на грамофонче, които съдържат

ерготи. По този начин можели да общуват с боговете си. Господи, изучавала съм ерготизма по

време на следдипломната квалификация! Наличието на ерготи във фуража про дължава да бъде

сериозен проблем.

– Стопроцентово съм сигурен, че идват от гъбата – възбудено каза Фред, който сякаш

беше забравил за състоянието си. - Преобладаващите ерготи бяха агроклавини елимоклавин.

Сара поклати разбиращо глава.

– Откри ли нещо друго?

– И още как. Ерготите са само началото. Чакай да чуеш останалото!

Мобилният телефон на Люк иззвъня. Когато го от вори, служител от болницата му каза, че

не може да използва апарата вътре в сградата.

Люк се извини и закуцука по коридора към травма тологията.

– Ало?

– С професор Симар ли говоря?

– Да, кой се обажда?

– Отец Мено, от Руак. Трябва да говоря с вас.

– Да, един момент. Само да изляза навън.

На излизане видя двама едри мъже да вървят рамо до рамо към него и му се стори, че

чува ,,Оui―, което му се видя странно в коридорите на болница „Нъфилд―. Единият беше

облечен в спортна блуза, вторият - във ватирано яке. И двамата изглеждаха изтощени. Когато

ги погледна, Люк остана с впечатлението, че мъжете нарочно извърнаха погледи, но всичко

стана много бързо и в следващия момент той се озова навън.

Дворът пред травматологията беше пълен с линей ки, полицейски автомобили и подвижни

телевизионни станции. Люк се опита да намери сравнително спокойно местенце.

– Мога ли да ви помогна, отче Мено?

Връзката беше лоша. Губеха се цели срички.

– Боя се, че всички си отидоха. Не зная по какъв друг начин да ви го кажа.

Люк се обърка.

– Извинете, как така са си отишли?